— Не е магия, Райст — прошепна той. — На пода просто има тайна ключалка. Видях я, когато се обърна към вратата и започна магическите си шашмалогии. Това нещо се задвижва, когато ключалката се настъпи. — Кендерът се разхили. — Сигурно я е намерила случайно, докато е разнасяла тази гадост. Бупу го изгледа невинно.
— Магия! — заяви и погали нежно плъха, след което го прибра в торбата си. — Хайде, идвате.
Тя ги поведе на север през полуразрушени и обрасли с плесен помещения. Накрая спря в някаква стая, пълна с парчета от камъни. Таванът се бе свлякъл почти напълно и подът беше осеян с изпочупената облицовка. Джуджето се обърна и посочи нещо в североизточния ъгъл на помещението.
— Слизате!
Танис и Райстлин отидоха да видят за какво става въпрос. Откриха широка тръба, около метър и половина, чийто край стърчеше над осеяния с боклуци под. Магьосникът пъхна жезъла си вътре и надникна.
— Хайде, тръгвате! — Бупу настойчиво задърпа ръкава му. — Шефове не могат намери.
— Сигурно е права — каза Танис. — Няма как да се пъхнат вътре заради крилете си.
— Тук изобщо не можеш да извадиш меч — намръщи се Стърм. — Не ми харесва…
Изведнъж всички се умълчаха. Скърцането на колелото се чу съвсем ясно. Спогледаха се.
— Аз съм пръв! — ухили се Таселхоф, пъхна глава в тръбата и запълзя навътре.
— Сигурен ли си, че ще мога да мина? — Карамон изгледа отвора със съмнение.
— Не бой се — успокои го Танис. — Така е плесенясало, че ще се провреш като намазано с лой прасе.
Шегата не намали недоверието па воина. Той продължи да гледа мрачно отвора, дори и когато Райстлин, воден от Бупу, прибра полите па робата си и влезе вътре, осветявайки прохода с жезъла си. Последва го Флинт, а след него и Златна Луна, която сбърчи гнусливо нос, когато ръцете й затънаха в дебелата плесен. Ривъруайнд се пъхна след тях.
— Това е лудост! Надявам се, че ти е ясно! — измърмори отвратен Стърм.
Танис не му отговори и потупа Карамон по гърба.
— Ти си — каза той и се заслуша в скърцането на колелото, което се въртеше все по-бързо.
Воинът изръмжа, коленичи на четири крака и пропълзя в отвора, но дръжката на меча му се закачи в ръба и той се върна, за да го оправи. Пое отново, но този път заседна задникът му. Танис постави крака си върху въпросната част и го бутна с всичка сила.
— Наведи се!
Карамон се плъзна като мокър парцал по тръбата. Мечът му чегърташе по стените й със звук, от който зъбите на Танис изтръпнаха. После се хвана за ръба на тръбата и се обърна с краката напред. Преди да продължи, вдигна глава към Стърм, който беше останал последен.
— Приключихме със здравия разум в момента, в който избягахме през кухнята на „Последен дом“.
— Прав си — съгласи се с въздишка рицарят.
Таселхоф, очарован от поредното приключение, видя в края на тръбата някакви тъмни фигури.
— Райстлин! — прошепна той. — Нещо се качва нагоре към нас.
— Към нас ли? — попита магьосникът, но се задави и се разкашля. Опита се да насочи жезъла към края на тръбата, за да види какво става.
Бупу погледна натам и подуши въздуха.
— Гълп-пулфери! — измърмори тя, махна с ръка и им викна: — Връщай се! Връщай се!
— Ние нагоре. Да качим на лифта. Големи шефове побеснели! — извика един.
— Ние надолу. Видим Голям Бълп! — изрече важно Бупу. Джуджетата се оттеглиха с ругатни.
Райстлин не помръдна. Той беше обгърнал гърдите си с ръце, а спазматичната му кашлица раздираше тишината в тясната тръба. Бупу го изгледа разтревожено, пъхна ръка в торбата си, порови малко и извади някакъв предмет. Вдигна го на светлината и въздъхна.
— Не ми трябва това — измърмори разочаровано. Таселхоф видя проблясващия с бледосиньо сияние предмет и побърза да се приближи.
— Какво е това? — попита той, макар да знаеше отговора. Райстлин също се взираше в предмета с големите си блестящи очи. Бупу сви рамене.
— Хубав камък — каза тя с безразличие и продължи да рови в торбата.
— Изумруд! — възкликна Райстлин. Бупу вдигна глава.
— Харесва ти? — попита тя.
— Много! — въздъхна магьосникът.
— Ето ти. — Джуджето тикна скъпоценния камък в ръцете му. След това възкликна доволно, защото бе намерила онова, което търсеше.
Таселхоф се отдръпна погнусен. Беше мъртъв, ужасно мъртъв гущер, вързан за сгърчената опашка с парче оръфана кожена връв. Бупу го подаде на Райстлин.
— Сложи това на врат, лекува кашлица. Магьосникът беше виждал и много по-отвратителни неща, но й благодари любезно и отказа предложеното лекарство, като спомена, че кашлицата му вече е преминала. Тя го зяпна невярващо, но той наистина изглеждаше по-добре — спазъмът беше отминал. Бупу сви рамене и пусна гущера обратно в торбата.