— Остави ме — процеди през зъби Златна Луна. Пое си дълбоко дъх, изгледа Ривъруайнд с унищожителен триумфираш поглед и бавно заслиза надолу.
Стърм продължи да се спуска до нея, без да я изпуска от очи. Танис застана до варварина с намерение да му каже нещо окуражаващо, но се побоя да не навреди още повече, замълча и отиде до ръба. Ривъруайнд го последва мълчаливо.
Спускането не затрудни полуелфа, но в самия край ръцете му се изплъзнаха и той се приземи в някаква локва. Забеляза, че Райстлин трепереше от студ, а влажният въздух беше влошил още повече кашлицата му. Около него се бяха събрали няколко джуджета и го гледаха с обожание. Танис се зачуди колко ли издържаше заклинанието. Златна Луна се облегна на скалата и се разтрепери, но нито веднъж не погледна към Ривъруайнд, който, след като слезе, се отдалечи от нея с безизразно лице.
— Къде сме? — Танис се опита да надвика водопада. Мъглата бе толкова гъста, че не виждаше друго освен счупени клони, обрасли с увивни растения и мъх.
— Голям площад натам. — Бупу посочи с мърлявия си пръст на запад и тръгна. — Елате. След мен. Отиваме при Голям Бълп!
Танис протегна ръка и я спря, но тя го изгледа оскърбено и той я пусна.
— Моля те, почакай малко! Какво става с дракона? Къде е той?
Бупу разшири очи.
— Искаш дракон?
— Не! — изстена Танис. — Не искам дракон. Но трябва да знам дали идва насам… — В същия момент усети на рамото си ръката на Стърм и се предаде. — Забрави, няма значение.
Бупу изгледа съчувствено Райстлин, задето му се налагаше да се занимава с тези луди хора, хвана го за ръка и го поведе по улицата. Джуджетата се затътриха след тях. Групата също ги последва, оглеждайки зловещите тъмни прозорци и врати, очаквайки всеки миг отнякъде да се появи въоръжен драконянин. Но джуджетата-земерови никак не се тревожеха, бърбореха на неразбираемия си език и гледаха да се държат възможно най-близо до Райстлин.
Скоро шумът от водопада заглъхна, но мъглата продължи да ги обвива. Тишината на мъртвия град ги потискаше. Под краката им ромолеше черна вода, която се стичаше към реката. Изведнъж сградите свършиха и се озоваха пред широк кръгъл площад. В центъра му в реката се вливаше друг поток, които идва от север и образуваше малък водовъртеж, след което водите проодължаваха пътя си на изток към други разрушени сгради.
От покрива на пещерата, на стотици метри отгоре, се процеждаше призрачна светлина, която осветяваше в причудливи сенки пълзящата мъгла.
— Оттатък голям площад — посочи Бупу.
Всички спряха в началото на съборените сгради и си помислиха едно и също — площадът бе широк поне трийсет метра и не предлагаше никакво убежище в случай на опасност. Излезеха ли на открито, нямаше къде да се скрият.
Бупу заприпка ентусиазирано напред, но не след дълго осъзна, че я следват само неколцина земерови. Раздразнена, тя се обърна и извика:
— Идвате. Голям Бълп там.
— Погледни! — Златна Луна сграбчи ръката на Танис.
От другата страна на огромния павиран площад се виждаше килнат на една страна каменен покрив, издигнат върху няколко високи, пропукали се мраморни колони. Мъглата се разреди и Танис видя зад колоните някакъв двор. След това облаците отново обгърнаха онова, което някога навярно е било най-красивата сграда в Ксак Тсарот.
— Дворецът — потвърди Райстлин и се закашля.
— Шшт! — Златна Луна разтърси ръката на Танис. — Виждаш ли го? Не, чакай…
Мъглата продължаваше да обгръща всичко и спътниците побързаха да се отдръпнат в сенките. Джуджетата се върнаха тичешком и се скупчиха зад Райстлин.
Бупу се обърна към Танис, надничайки иззад ръкава на магьосника:
— Ето дракон. Него искаш? Наистина беше драконът.
Черна и бляскава, с прибрани до тялото лъскави криле, Кхисант се измъкна изпод покрива и наведе глава, за да мине между колоните. Спря се и огледа мъглата, а червените й очи проблеснаха. Задните й крака и гущеровата опашка не се виждаха от десетметровото тяло, което заемаше почти целия двор. До нея стоеше огромен драконянин. Очевидно спореха за нещо, защото Кхисант изглеждаше гневна. Драконянинът й бе донесъл лоши вести за появата на непознати в града, които умеели да се бият и носели кафяв жезъл, чието описание беше познато на всеки драконянин в тази част на континента Ансалон.
— Не вярвам! Никой не може да оцелее! — Гласът й бе мек, почти мъркащ, но драконянинът потрепери. — Жезълът не е с тях. Щях да го усетя. Казваш, че са още горе? Сигурен ли си?