Той преглътна и кимна.
— Няма друг път надолу освен лифта, ваше величество.
— Има, глупако — изръмжа Кхисант. — Онези нещастници, джуджетата, са плъзнали навсякъде като паразити. Жезълът е у натрапниците и те се опитват да се доберат до града. Това означава само едно — искат да вземат Дисковете! Интересно как са разбрали за тях? — Тя вдигна глава и подуши въздуха, но мъглата бе гъста.
Кхисант изръмжа.
— Жезълът! Този отвратителен жезъл! Верминаард отдавна трябваше да го унищожи. Но не, той е много зает да воюва, а аз трябва да се свирам тук, в катакомбите.
— Можеш да унищожиш дисковете — предложи драконянинът.
— Да не мислиш, че не съм пробвала, глупако? — изръмжа Кхисант и вдигна глава. — Не, тук вече е прекалено опасно. Щом тези натрапници знаят тайната, сигурно са я научили и други. Дисковете трябва да се преместят на сигурно място. Осведоми бог Верминаард, че напускам Ксак Тсарот. Ще се присъединя към него в Пакс Таркас и ще доведа пришълците, за да ги разпита.
— Да осведомя бог Верминаард? — попита шокиран драконянинът.
— Точно така — отвърна жлъчно драконът. — Щом държиш толкова на формата на изказа, поискай разрешение от моя господар. Предполагам, че си изпратил повечето наемници горе?
— Да, кралице — поклони се драконянинът. Кхисант обмисли положението.
— В крайна сметка, може и да не си чак такъв идиот. Аз ще се справя тук, долу, а ти съсредоточи силите си в горната част на града. Когато ги намерите, доведи ги право при мен, но не ги осакатявайте повече от необходимото. И внимавайте с жезъла!
Драконянинът падна на колене пред Кхисант, която подуши още веднъж въздуха и се оттегли в сенките, от които беше изпълзяла. Съществото прекоси площада и към него се присъединиха други, изскочили от мъглата. Размениха няколко думи на неразбираемия си език и потеглиха по северната улица. Крачеха нехайно, като се смееха на някакви техни шеги, и скоро изчезнаха в мъглата.
— Май не изглеждат притеснени — обади се Стърм.
— Никак — съгласи се мрачно Танис. — Смятат, че сме в ръцете им.
— Нека погледнем истината в очите. Те са прави. В плана, който обсъждахме, има една основна грешка. Дори да успеем да вземем Дисковете, без драконът да ни усети, трябва да се измъкнем през горните нива, които гъмжат от драконяни.
— Попитах те преди, ще те попитам и сега. Имаш ли някакъв по-добър план?
— Аз имам — намеси се Карамон. — Не че не те уважавам, Танис, но всички знаем как се отнасят елфите към битките. — Воинът посочи двореца. — Драконът очевидно живее там. Нека, както планирахме, да го подмамим навън и да се бием с него, а не да се промъкваме в бърлогата му като крадци. След като го унищожим, ще вземем Дисковете.
— Скъпи братко — прошепна Райстлин, — силата ти е в ръката и меча, а не в мозъка. Както още в началото на приключението спомена рицарят, Танис е мъдър. Добре е да не го забравяш. Какво знаеш за драконите? Сам видя какво могат. — Райстлин млъкна, защото се разкашля, извади мека кърпа от ръкава на робата си и Танис видя, че по нея имаше кръв.
След малко магът продължи:
— Възможно е да се пребориш със смъртоносния й дъх, да се предпазиш от ноктите и опашката й, която като едното нищо може да събори тези колони, но как ще се справиш с магията? Драконите са най-древните магьосници на света. Тя може да те омагьоса точно така, както аз омагьосах тези дребни приятелчета. Може да те приспи само с една дума и след това да те убие в съня ти.
— Добре де — примири се Карамон, — това сега го научавам. Но по-дяволите, някой знае ли нещо за тези същества?
— В Соламния се говори много за тях- изрече тихо Стърм.
„И той иска да се бие с дракона — осъзна Танис. — Постоянно мисли за Хума, идеалния рицар, Проклятието на драконите.“ Бупу задърпа ръкава на Райстлин.
— Хайде. Тръгва. Няма други шефове. Няма дракон. — Тя и другите джуджета зашляпаха с босите си крака през площада.
— Е? — Танис изгледа въпросително групата.
— Не виждам избор — отвърна рязко Стърм. — Няма да се изправяме лице в лице с врага, а ще се крием зад някакви джуджета-земерови! Но рано или късно ще трябва да се срещнем с тези чудовища!
Рицарят се обърна и закрачи през площада, вирнал гордо глава. Останалите го последваха.
— Възможно е притесненията ни да се окажат напразни. — Танис почеса брадата си и погледна към почти закрития от мъглата дворец. — Може би това е единственият жив дракон в Крин, оцелял от Епохата на сънищата.
Райстлин изви устни.
— Не забравяй звездите, Танис. Кралицата на мрака се е върнала. Припомни си какво се пее в химна: „Крясъкът на поклонниците й.“ Нейни поклонници са драконите, поне така говорят преданията. Тя се е върнала, а заедно с нея и те.