В помещението присъстваха и множество прекрасни голи статуи, разположени на най-необичайни места. Джуджетата бяха сметнали и снежнобелия мрамор за скучен и безцветен. Затова бяха боядисали статуите с толкова реализъм и фантазия че Карамон само хвърли притеснен поглед към Златна Луна, изчерви се, забоде нос в земята и не го вдигна повече.
Всъщност основният проблем на групата възникна, кога направиха опит да запазя сериозните си изражения в галери ята на ужасите. Тас се провали безнадеждно. Завладя го такъв непреодолим порив па кикот, че Танис се принуди да го изпрати вън, за да се съвземе. Останалите се поклониха пред великия Фудж, само Флинт остана прав, стиснал зъби с ръка на брадвата.
Преди да влязат в двореца на Големия Бълп, той беше хванал ръката на Танис и го бе предупредил:
— Не се заблуждавай от цялата бутафория. Тези същества са много лукави.
При влизането им Фудж имаше доста изплашен вид. Райстлин изрече няколко любезности, които успокоиха, но донякъде и разочароваха Големия Бълп.
Магьосникът обясни, спорадично прекъсвайки речта си от пристъпи на кашлица, че били дошли с мир, не желаели да причиняват неприятности и само искали да вземат от леговището на дракона някакви предмети с религиозна стойност, след което да си отидат, за предпочитане незабелязани от дракона.
Това никак не съвпадаше с плановете на Големия Бълп. Той предположи, че не е чул добре. Затова се наведе от позлатения си трон, размаха шарените си одежди и спокойно заяви:
— Вие тук. Имате мечове. Убиете дракон.
— Не — отвърна Танис, — както обясни нашият приятел, драконът охранява един предмет, който принадлежи на нашите богове. Ние искаме да го вземем и да се махнем от града, преди драконът да е забелязал, че го няма.
Големият Бълп са намръщи.
— Откъде знам, че няма вземе всичко съкровище и остави в град само побеснял дракон? Там голямо съкровище, много красиви камъни.
Райстлин го изгледа с блеснали очи. Стърм, който си играеше с дръжката на меча, отправи към магьосника презрителен поглед.
— Ще ти донесем хубави камъни — увери го Танис. — Помогни ни и ще ти донесем цялото съкровище. Ние искаме само нашия свещен предмет.
На Големия Бълп вече му бе станало ясно, че си има работа с крадци и лъжци, а не с героите, които беше очаквал. Тези очевидно се страхуваха от дракона толкова, колкото и той самият. Хрумна му една мисъл.
— Какво искате от Голям Бълп? — попита Фудж със зле прикрита досада.
Танис въздъхна облекчено. Най-после!
— Бупу ни каза, че сте единственият в града, който може да ни заведе в бърлогата на дракона.
— Заведа!? — Джуджето се изуми и побърза да се увие плътно в робата си. — Няма! Голям Бълп не може загине. Народ се нуждае от мен.
— Не, не, нямах това предвид — побърза да го успокои Танис. — По-скоро ни дайте карта или изпратете някой да ни заведе.
— Карта! — Фудж избърса потта от челото си с ръкава на робата. — Това трябвало каже първо. Карта. Да. Ще дам карта. Дотогава яжте. Гости на Голям Бълп. Стражи отведат в обедна зала.
— Благодаря, не сме гладни — отвърна любезно Танис. На път за тронната зала бяха минали през обедната. Смрадта бе достатъчна да убие дори апетита на Карамон. — Ние си носим храна — продължи Танис, — трябва ни само малко време, за да си починем и да обсъдим плановете си.
— Сигурно. — Джуджето се наведе напред. Двама стражи му помогнаха да слезе от трона, защото краката му не достигаха земята. — Идете в чакалня. Седнете. Яжте. Говорете. Аз пратя карта. Може кажете планове на Голям Бълп?
Танис хвърли бърз поглед към него и видя лукавата искра в очите му. Изведнъж му стана студено, защото си даде сметка, че той съвсем не бе клоунът, за който се представяше. Съжали, че не се бе посъветвал по-подробно с Флинт.
— Плановете ни още не са готови, ваше величество — отговори полуелфът.
Големият Бълп вече ги знаеше. Още преди много време беше пробил дупка в една от стените на чакалнята, за да подслушва онова, което поданиците му си говореха, докато чакаха аудиенция — така разбираше с какво възнамеряват да го безпокоят. Така узна и плановете на компанията, но не се издаде Тази му благосклонност навярно се дължеше и на употребата на термина „ваше величество“. Досега не беше чувал титла, която така да му подхожда.
— Ваше величество — повтори той, въздъхна с облекчение и тупна един от стражите по врата. — Да запомниш. Отсега нататък ще ми викате „Ваше величество“.
— Д-да, д-да, ваше величество — заекна джуджето.
Великият Фудж направи царствен жест и спътниците напуснаха залата. Докато излизаха, Големият Бълп, Фудж I остана изправен с усмивка, която смяташе за любезна. След това изражението му се промени и усмивката му стана толкова крива и зла, че стражите се струпаха около него в очакване.