— Ти — каза на единия, — иди в покои. Донеси карта. Дай на глупаци в друга стая.
Стражът отдаде чест и изхвърча навън. Другият остана наблизо и продължи да го зяпа с отворена уста. Фудж се огледа иго придърпа още по-близо, чудейки се как да формулира следващата си заповед. Бяха му нужни герои и щом такива нямаше, щеше да ги направи сам от наличните боклуци. Ако драконът ги погубеше, загубата нямаше да е голяма, но ако успееха да го убият, тогава джуджетата щяха да получат онова, което им бе по-скъпо от всички красиви камъни в Крин — сладките, безгрижни дни на свободата! И повече никой нямаше да ги кара да работят.
Фудж се наведе и прошепна на стражника:
— Иди при дракон. Предай много поздрави от негово величество Голям Бълп, Фудж I. Кажи му…
Глава 20
Картата на Големия Бълп.
Книгата със заклинания на Фистандантилус.
— Нямам никаква вяра на тези копеленца и изобщо не ми харесва как миришат — изръмжа Карамон.
— Съгласен съм с теб — прошепна Танис. — Но нямаме избор.
Обещахме да му донесем съкровището. Ако ни предаде, не печели нищо.
Седяха на пода в чакалнята, мръсно помещение в съседство с тронната зала. Украсата беше почти толкова вулгарна като другата. Всички бяха нервни и напрегнати, говореха малко и поглъщаха храната си почти насила.
Райстлин отказа да яде. Седна по-далеч от останалите и забърка билковата си отвара, която облекчаваше кашлицата му. След като я изпи, се уви плътно в робата си и затвори очи. Бупу се сви до него и започна да рови в торбата си. Карамон, който се беше приближил да нагледа брат си, видя ужасен как някаква опашка изчезва в устата й.
Ривъруайнд също седеше встрани от останалите. Не вземаше никакво участие в разговора и гледаше мрачно в една точка. Нечия ръка докосна рамото му, но той дори не вдигна глава.
Златна Луна коленичи до него, понечи да му каже нещо, но гласът й изневери и тя се закашля.
— Трябва да поговорим — отсече твърдо тя на техния език, когато се овладя.
— Това заповед ли е?
— Да!
Ривъруайнд стана и отиде до един от гротескните гоблени. Не я погледна и не каза нищо. Лицето му представляваше непроницаема маска, но тя знаеше, че под нея се таи болка. Докосна го нежно.
— Прости ми — промълви тихо тя.
Ривъруайнд я изгледа учудено. Златна Луна стоеше пред него с наведена глава и изражение на засрамено дете. Той посегна да погали сребристорусата коса на жената, която обичаше повече от живота си. Усети, че потръпва от допира му и сърцето го заболя от любов. Придърпа нежно главата й на рамото си и накрая я прегърна.
— Досега не съм чувал тези думи — каза той и се усмихна, защото знаеше, че не вижда лицето му.
— Никога не съм ги изричала — изхлипа тя, притиснала глава в кожената му риза. — О, любими, така съжалих, когато казах, че си се върнал при Дъщерята на Главатаря, а не при Златна Луна. Но ме беше страх.
— Не, аз съм този, който трябва да моли за прошка. — Той избърса сълзите й. — Не знаех какво си преживяла през това време. Мислех само за себе си и опасностите, с които се бях сблъскал аз. Трябваше да ми кажеш, любима моя.
— А ти трябваше да ме попиташ. От толкова време съм Дъщерята на Главатаря, че не мога да бъда нищо друго. В това е силата ми. Това ми вдъхва смелост, когато ме е страх.
— Не искам да бъдеш друга — усмихна се той и махна няколко кичура от лицето й. — Аз се влюбих в Дъщерята на Главатаря от пръв поглед. Помниш ли? На игрите, които се провеждаха в твоя чест.
— Ти отказа да се поклониш и да приемеш благословията ми. Признаваше върховенството на баща ми, но не и моето. Каза, че човек не трябвало да прави от хората богове. — Погледът й се зарея в далечното минало. — Беше висок, красив и силен и говореше за древни богове, които тогава не означаваха нищо за мен.
— А ти беше разгневена и невероятно красива! Не ми трябваше нищо друго. Но заради теб ме изхвърлиха от игрите. Златна Луна се усмихна тъжно.
— Ти помисли, че си ме разгневил, защото си ме засрамил пред хората, но не беше така.
— Наистина ли? Тогава какво те разгневи, Дъще на Главатаря?
Тя се изчерви като роза, но вдигна ясните си сини очи и го погледна.
— Когато отказа да коленичиш пред мен, разбрах, че съм изгубила нещо от себе си и никога няма да го получа, докато ти не решиш да ми го върнеш.
Вместо отговор Ривъруайнд целуна нежно косата й.