— Н-не. Нищо. Опитах се да убедя Райстлин да отида с него. Той каза, че съм щял само да му се пречкам.
Полуелфът го гледаше изпитателно. Знаеше, че казва истината, но също така усещаше, че това не бе цялата истини. Карамон с радост би пролял и последната си капка кръв за всеки един от тях, но Танис подозираше, че ако Райстлин му кажеш само една дума, бе предал всички. Гигантът го погледна с безмълвна молба в очите да не го разпитва повече.
— Райстлин е прав, Карамон — каза накрая Танис и го потупа по рамото. — Той ще се оправи. Бупу е с него и после ще го доведе при нас. Просто ще примами дракона извън леговището му, като пусне няколко фойерверки. Докато драконът отиде да види какво става, брат ти вече няма да е там.
— Знам — насили се да се усмихне Карамон. — Пък и вие имате нужда от мен.
— Така е — отвърна сериозно полуелфът. — Готови ли сте всички?
Спътниците се изправиха мълчаливо. Райстлин пристъпи напред, скрил ръце в ръкавите на червената си роба. Магьосникът излъчваше странна и заплашителна аура, породена от вътрешната му сила. Танис се прокашля.
— Броим до петстотин и тръгваме. Според твоята приятелка, Райст, онова „тайно място“ на картата е капак в пода на една сграда наблизо. Оттам тръгва тунел, който минава под целия град и излиза точно под леговището на дракона, близо до мястото, където го видяхме днес. Създай суматоха на площада и се върни тук. Когато се съберем, даваме съкровището на Големия Бълп и изчакваме нощта. Изчезваме веднага щом се стъмни.
— Разбрах — отвърна спокойно Райстлин.
Танис с горчивина си помисли, че много иска да разбере какво става в съзнанието му, но се въздържа от коментар.
— Тръгваме? — попита тревожно Бупу.
— Да, тръгваме — отговори Танис.
Райстлин се измъкна от тъмната уличка и закрачи бързо на юг. Не се виждаше жива душа. Мъглата сякаш бе погълнала всички джуджета. Това го обезпокои, но той не забави крачка. Когато се налагаше, можеше да се придвижва съвсем безшумно.
Молеше се само да не се разкашля. Болката в гърдите му се бе успокоила, след като изпи билковата отвара, чиято рецепта му беше дал самият Пар-Салиан — като извинение за страданията, които бе преживял младият магьосник. Но действието и скоро щеше да премине.
Бупу надничаше изпод полите на робата му и кръглите й черни очи шареха във всички посоки.
— Няма никой — дръпна го тя за робата и посочи големия площад. — Хайде.
Никой. Това определено не се хареса на Райстлин. Къде бяха изчезнали тълпите джуджета? Усети, че става нещо нередно, но нямаше време да се връща Танис и останалите вече бяха тръгнали към входа на тайния тунел. Магьосникът се усмихна горчиво. Начинанието явно беше голяма глупост. Най-вероятно всички щяха да загинат в този разрушен град.
Бупу отново го задърпа за робата. Той сви рамене, покри главата си с качулката и пое след нея по пустата улица.
От една тъмна пресечка изникнаха две люспести фигури и бързо ги последваха.
— Това е мястото — решително каза Танис и отвори полуразпадналата се врата. — Тъмно е. Ще ни трябва светлина.
Карамон запали с кремъчното си огниво една от факлите, които бяха взели от Големия Бълп и я подаде на Танис, след което запали още две — за себе си и за Ривъруайнд. Полуелфът влезе в сградата и нагази до глезените във вода. Вдигна факлата и установи, че от стените на помещението се стичаха потоци, които се завихряха в средата на мрачната стая и след това се оттичаха в пукнатините край стените. Танис пристъпи в центъра и наклони факлата.
— Ето го. — Той посочи капака на пода, в средата на който имаше железен пръстен. — Карамон?
— Пфу! — изсумтя Флинт. — Щом може да го отвори един земеров, значи мога и аз. Дръпнете се! — Джуджето избута останалите, бръкна под водата и задърпа железния пръстен. Настъпи тишина, Флинт изръмжа и лицето му се зачерви. Спря за миг, пое си дълбоко въздух и задърпа отново. Капакът не помръдна. Танис сложи ръка на рамото му.
— Флинт, Бупу каза, че е идвала тук само през сухия сезон. Заедно с капака ти се опитваш да повдигнеш и половината Ново море.
— Тъй ли? — Джуджето дишаше тежко. — Е, защо не ми каза малко по-рано? Дай тогава на оня вол да се пробва.
Карамон хвана пръстена и жилите на мощния му врат изпъкнаха. Чу се просмукване на вода, след което капакът се вдигна толкова лесно, че той седна с него на земята. Водата в помещението се стече в отвора. Танис наведе факлата си към широката един метър квадратна дупка. От ръба й се спускаше тясна желязна стълба.
— До колко стигнахме? — попита с пресъхнало гърло.
— Четиристотин и три — отвърна плътният глас на Стърм — Четиристотин и четири.