— Отиваме — каза той и изпита внезапно желание да приключи веднъж завинаги с всичко това и да се прибере у дома в Солас. — Не, Тас. — Сграбчи кендера и го принуди да слезе от стълбата. — Първо Карамон и Стърм. Останалите след тях.
— Все последни! — измърмори недоволно Таселхоф и побутна джуджето.
Флинт се изкачи бавно по стълбата. Коленете му поскърцваха.
— Побързай! — подкани го Тас. — Надявам се, докато стигнем, интересното още да не е започнало. Никога не съм разговарял с дракон.
— Обзалагам се, че и драконът никога не е приказвал с кендер! — изсумтя джуджето. — Ти, плиткоумнико, даваш ли си сметка, че най-вероятно ще умрем? Танис знае. Усещам го по гласа му.
Тас спря по средата на стълбата. Стърм тъкмо повдигаше бавно капака.
— Виж какво, Флинт, моят народ не се бои от смъртта. Всъщност дори я очакваме с нетърпение, защото е последното и най-голямо приключение. Въпреки това няма да ми е приятно да се разделя с живота. Ще ми липсват нещата ми — той потупа торбите си, — ти и Танис. Освен ако след смъртта си не се озовем на едно и също място — добави щастливо.
Изведнъж Флинт си представи жизнерадостния кендер мъртъв и гърлото му се стегна. Беше благодарен, че е тъмно. Изкашля се и каза с пресипнал глас:
— Ако смяташ, че горя от желание да споделям и задгробния си живот с някакъв кендер, значи си по-луд и от Райстлин. Хайде!
Стърм свали внимателно решетката и я постави на пода. Тя издаде неприятен стържещ звук, от който зъбите им изтръпнаха.
Той се провря през дупката с лекота и се обърна да помогне на Карамон, който едва натика масивното си тяло и закачения по него дрънчащ арсенал.
— По-тихо, в името на Ищар!
— Правя каквото мога — измърмори Карамон и се промъкна през отвора.
Стърм подаде ръка на Златна Луна. Последен беше Тас, който много се радваше, че не се е случило нищо интересно в негово отсъствие.
— Трябва ни светлина — каза Стърм.
— Искате светлина? — попита един глас, студен и тъмен като зимна нощ. — Нека да бъде светлина!
Мракът изчезна в същия миг. Спътниците се озоваха в огромно куполообразно помещение, високо поне сто метра. От един отвор в тавана се процеждаше сивкава светлина. В средата имаше огромен олтар. На пода около него бяха струпани купища скъпоценни камъни, монети и всякакви други съкровища, принадлежали някога на обитателите на мъртвия град. Камъните не искряха. Бижутата не блестяха. Бледата светлина не осветяваше нищо друго освен черния дракон върху пиедестала.
— Чувствате ли се предадени? — запита ги небрежно.
— Магьосникът ли ни предаде? Къде е? Вече на теб ли служи? — изрева Стърм и пристъпи напред с изваден меч.
— Стой си на мястото, жалък рицарю. Още една крачка и той никога вече няма да може да прави магии! — Драконът проточи дългата си шия и ги огледа с огненочервените си очи. След това бавно и внимателно вдигна единия си крак. Под него на пиедестала лежеше Райстлин.
— Райст! — изрева Карамон и се хвърли към олтара.
— Върни се, глупако! — проехтя гласа на дракона, който в същото време постави кривия си нокът върху корема на Райстлин. Магьосникът с усилие извърна глава и погледна брат си със странните си златни очи. Направи едва доловим жест с ръка и Карамон застина на място.
Танис видя някакво движение зад олтара. Там между съкровищата се беше сгушила Бупу, която от страх дори не смееше да диша. Точно до нея лежеше магическият жезъл на Райстлин.
— Още една стъпка и ще разпоря това човешко създание точно тук, върху олтара. Лицето на Карамон се наля с кръв. — Пусни го! — изкрещя той. — Ела да се биеш с мен! — Нямам намерение да се бия с който и да е от вас. — Драконът размаха мързеливо крила. Нокътят се заби в плътта на Райстлин и чертите му се изкривиха от болка. Металическата му кожа лъщеше от пот. Той пое дълбоко въздух. — Изобщо не си го помисляй, магьоснико! — изсъска драконът. — Ако не си забравил, с теб говорим на един и същ език. Едно магическо слово и червата на приятелите ти отиват за храна на земеровите!
Райстлин уморено притвори очи, но Танис видя, че юмруците му се свиват и разпускат и разбра, че се подготвя за заклинание — последното в живота му, тъй като в момента, в който го изречеше, драконът щеше да го убие. Но Ривъруайнд можеше да вземе дисковете и заедно със Златна Луна да се измъкнат живи. Танис се приближи до варварина.
— Пак повтарям — продължи драконът, — че нямам намерение да се бия с вас. Не разбирам как сте оцелели досега, но след като вече сте тук, върнете ми онова, което ми бе откраднато. Да, жено от Кве-шу, виждам, че държиш синия кристален жезъл. Донеси ми го.