Следваше го Карамон, натоварен освен със своя и с багажа на брат си, както и с множество оръжия. Самият му вид предизвикваше умора у Танис, но огромният воин крачеше с лекота и дори разширяваше пъртината за онези, които го следваха.
Четвърти в колоната беше Гилтанас — елфски принц и син на Говорителя на Слънцата, управника на елфите от Куалинес-ти. Двамата с Танис бяха израснали като братя и можеха да бъдат много близки, но Танис бе само наполовина елф, плод на брутално изнасилване от човек. Преди да напусне елфите, той бе обикнал сестрата на Гилтанас, Лорана, и затова сега си мислеше, че Гилтанас предпочита да го види мъртъв. Ривъруайнд и Златна Луна крачеха заедно след елфския принц. Плътните им кожени наметките предпазваха от студа, който не беше нещо ново за тях и определено не докосваше огнените им сърца. Бяха женени по-малко от месец и огромната любов и уважение, които изпитваха един към друг, олицетворяваше самопожертвователната обич, която бе придобила нови измерения чрез познанието за древните богове.
След тях вървяха Елистан и Лорана. За Танис беше странно, че винаги когато поглеждаше към Ривъруайнд и Златна Луна, след това погледът му се преместваше към Елистан и Лорана. Винаги бяха заедно, погълнати от някакъв сериозен разговор. Посветеният на Паладин, внушителен в бялата си роба, която се открояваше дори на фона на снега, макар и белобрад, с оредяваща коса, все още изглеждаше превъзходно и можеше да очарова едно младо момиче. Малцина бяха онези, както мъже, така и жени, които, като погледнеха леденосините му очи, не изпитваха преклонение пред него.
Лорана, която крачеше до него, беше избягала от дома си в Куалинести, за да последва Танис — нейната голяма любов. Макар че беше още много млада, обстоятелствата я принудиха да съзрее бързо и сега очите й виждаха болката и страданието, които я заобикаляха. Знаеше, че мнозина от групата, включително и Танис, я смятат за излишен товар и с всички сили се стараеше да се докаже. Когато Елистан тръгна да търси подслон на осемстотинте бегълци от Пакс Таркас, Лорана му се притече на помощ и облекчи неимоверно задачата му. Беше станала незаменима, факт, който Танис все още не можеше да преглътне. Той стисна зъби и премести погледа си към Тика.
Девойката, която по неволя се беше присъединила към тях, вървеше заедно с Райстлин само защото Карамон я беше помолил да наглежда брат му и да му помага, докато той проправя път на останалите. Но нито тя, нито Райстлин изглеждаха доволни от компанията на другия. Магьосникът пристъпваше бавно, свел глава срещу вятъра. Често спираше и кашляше почти до припадък. Тика му предлагаше помощта си, но той я отблъскваше с ръмжене. От Флинт, който вървеше след тях, се виждаше само върхът на шлема му, завършващ с „грифонска грива“. Танис му припомни, че грифоните нямат гриви и това трябва да е конска грива, но джуджето, което не можеше да понася коне и кихаше в тяхно присъствие, беше отказало да повярва и дума. Полуелфът се усмихна и поклати глава, като се сети как Флинт искаше да върви начело и чак когато Карамон за трети път го измъкна от поредната пряспа, се беше се съгласил да върви в „ариергарда“.
До джуджето припкаше Таселхоф Бърфут и му разказваше някаква история как навремето намерил един вълнист мамут — каквото и да беше това животно, — който двама пишман-магьосници държали в плен. Танис въздъхна, защото Тас му лазеше по нервите. Вече му бе направил строга забележка, когато удари Стърм по главата със снежна топка, но знаеше, че приключенията и новите изживявания бяха смисълът на живота на кендера. Той се наслаждаваше на всяка минута от това изтощително пътешествие.
Да, всички бяха тук. И все още го следваха.
Танис се обърна рязко и се загледа на юг. „Защо следват точно мен! — запита се тъжно. — Та аз не съм наясно накъде отива дори собственият ми живот. Не съм като Стърм, който иска да освободи земята от драконите, както е сторил неговият идол — Хума. Не съм като Елистан, чиято мисия е да върне на хората познанието за древните богове. Не съм дори като Райстлин, чиято цел е да се сдобие с огромна мощ.“ Стърм го побутна и посочи напред. На хоризонта се бе появила редица от ниски хълмове. Ако картата на кендера беше вярна, град Тарсис трябваше да се намира точно след тях с белокрилите кораби и снежнобелите кули. Тарсис Великолепният.
3.
Тарсис Великолепният.
Бяха стигнали до подножието на голите пустинни хълмове и според картата от тях се виждаше град Тарсис.