— Побързай — нареди Палин на Тас. — Трябва да се смесим с тълпата.
Магьосникът вдигна полите на мантията си и също затича надолу. Тас го сподири захилен до уши, като се наслаждаваше на новата игра така, както само един кендер може. Двамата бяха сред последните, които напускаха сградата. Точно когато Палин поспря за миг в близост до изхода, за да си поеме дъх и да огледа наоколо, един от червените дракони рязко се спусна надолу. Хората се хвърлиха на земята с писъци. Магьосникът отскочи и се сви до кристалната стена на Лицея, повличайки Тас със себе си. Драконът профуча като размахваше криле, без да направи нищо повече, освен да разгони ужасените хора във всички посоки.
Палин надникна към небето, убеден, че създанието го е забелязало и вече се кани да се спусне над тях за втори път. Онова, което видя обаче, го обърка напълно.
Небесата бяха изпълнени с огромни точки, подобни на птици, или поне на такива му заприличаха от пръв поглед. Когато обаче се взря по-внимателно, осъзна, че слънчевите лъчи се отразяват в метал.
— Какво, в името на Бездната, е това? — зачуди се той.
Тасълхоф също обърна лице нагоре и примижа срещу слънцето. Над Цитаделата профуча още един от червените дракони.
— Дракониди — произнесе спокойно кендерът. — Скачат от гърбовете на драконите. По време на Войната на Копието също правеха така. — Той въздъхна завистливо. — Понякога наистина ми се иска да се бях родил драконид.
— Какви ги говориш? — възкликна магьосникът. — Дракониди?
— О, да — кимна Тас. — Не е ли страшно забавно? Яздят на гърбовете на драконите, а после скачат и — ето, виждаш ли — разперват крила, за да забавят падането. Няма ли да бъде чудесно, Палин? Да можеш да се рееш във въздуха като…
— Ето защо Берил още не е заповядала на любимците си да изгорят мястото до основи! — извика смаяно магьосникът. — Решила е да използва драконидите, за да издирят устройството… за да издирят нас!
Интелигентни, силни, родени да водят битки и развъждани с едничката цел да се сражават, драконидите са най-ужасните противници, които всеки войник може да срещне на бойното поле. Създадени още по време на Войната на Копието от злите чародеи, използвали за целта яйцата на металическите дракони, драконидите ходеха изправени на два крака като човеци, но в действителност повече наподобяваха гущери. Освен това имаха криле, които обаче бяха къси и не можеха да издигнат тежките им мускулести тела за по-продължителен полет. Но пък бяха подходящи в случаите, когато драконидите предпочитаха да се спускат плавно във въздуха и да кацат безпроблемно — точно както правеха в този момент.
Веднага щом краката им докоснеха земята, драконидите бързо се строяваха в отговор на кряскащите команди на офицерите си. После редиците им се впускаха напред и започваха да ловят бягащите жители на острова.
Една група от драконидите бързо обкръжи Стражниците от Цитаделата и им нареди да сложат оръжие. Видели се в безизходица и пред многократно превъзхождащ ги противник, стражите неохотно започнаха да се предават. Драконидите им заповядаха да легнат на земята, след което започнаха да ги обездвижват със заклинания, които или ги омотаваха в паяжини, или ги караха да изпаднат в безсъзнателен сън. Палин мълчаливо отбеляза, че съществата не срещат трудности в заклинанията си, докато навсякъде другаде по лицето на Крин чародеите не успяваха да съберат достатъчно магия, дори за да затоплят малко вода. Фактът му се стори странно зловещ и вероятно си заслужаваше да му отдели няколко секунди размисъл, което обаче едва ли щеше да стане.
Драконидите не избиваха пленниците си. Поне не и до този момент. Навярно първо щяха да ги разпитат. Засега просто ги оставяха на земята, омотани в паяжини. След това едни продължаваха нататък, а други — идващите след тях — извличаха пленниците към изоставената сграда на Големия лицей.
Над земята се спусна още един червен дракон. Крилете му разсичаха въздуха с невероятна сила. В най-ниската точка от спускането от гърба му започнаха да се изсипват дракониди. Целта им вече бе напълно прозрачна за Палин. Очевидно се канеха да превземат Цитаделата на светлината, за да я превърнат в център на операцията. Веднага щом се установяха, щяха да плъзнат из острова и да започнат да залавят обитателите му. Някои от частите им навярно в този момент пък атакуваха Соламнийските рицари и не им позволяваха да помръднат от крепостта.
„Дали разполагат с описанията ни? — запита се магьосникът. — Или Берил им е заповядала да отведат при нея всеки чародей и всеки кендер, които успеят да хванат? Не че има голямо значение — осъзна с горчивина. — И в двата случая съвсем скоро отново ще бъда затворник. Ще бъда измъчван и обругаван. Окован в мрака и оставен да гния в собствените си нечистотии. Без никакъв шанс за спасение. Без възможност да окажа съпротива. А ако опитам да използвам магия, мъртвите просто ще ми я отнемат, за да я използват за тайнствените си цели.“