Стоеше в сянката на кристалната стена, напълно объркан и в плен на мъчителния ужас, от който му се повдигаше, който го караше да желае смъртта повече от всичко друго в този момент. Не се страхуваше да умре. Умирането беше лесно. Но да живее като затворник… едва ли щеше да го понесе. Не отново.
— Палин — обади се настоятелно Тас. — Мисля, че ни забелязаха.
Един от офицерите на драконидите наистина ги бе видял. Той посочи към тях и издаде кратка заповед. Войниците му се втурнаха срещу им. Палин смътно се запита къде ли е сега лейди Камила, а паниката едва не го накара да извика за помощ. Почти веднага успя да се овладее. Където и да беше сега тя, сигурно си имаше достатъчно грижи с това да запази собствения си живот.
— Ще се бием ли с тях? — попита с готовност кендерът. — Нося си специалния нож. Касапинът на зайци. — Той започна да рови из съдържанието на кесиите си, отхвърляйки различни видове ножове, връзки за обувки и един стар чорап. — Карамон го наричаше така, понеже според него можел да сплаши само някой много опасен заек, но вършел чудесна работа и с дракониди. Просто трябва да си спомня къде съм го забутал…
„Ще се върна обратно в сградата — помисли си паникьосано Палин. — Ще намеря някое местенце и ще се скрия, където и да е, само да съм в безопасност.“ Внезапно си представи как драконидите го откриват в някой килер — свит на топка, хленчещ и разтреперан. А после го извличат навън…
Усети внезапна горчивина. Ако избягаше сега, щеше да избяга и следващия път. И зад него винаги щеше да умира по някой. Не, дотук с бягствата. Имаше намерение да се изправи срещу страховете си тук и сега.
„Животът ми няма голямо значение — каза си той. — Аз съм просто едно лесно заменимо колелце. Сега Тасълхоф е най-важен. Кендерът не бива да умира. Не и в това време, нито пък в този свят. Защото, ако умре сега, всички ние — дракони, дракониди, включително и аз — ще престанем да съществуваме.“
— Тас — произнесе тихо и напрегнато магьосникът. — Ще се опитам да им отвлека вниманието. През това време искам от теб да тичаш колкото можеш по-бързо към онези хълмове. Там ще бъдеш в безопасност. А щом драконите си отидат, а смятам, че ще го направят веднага щом ме заловят, трябва да отидеш в Палантас, да намериш Джена и да я накараш да те заведе при Даламар. Когато ти дам знак, тичай, Тас. Тичай с все сила.
Драконидите се приближаваха. Сега вече го виждаха съвсем ясно и започваха да го сочат и да грачат нещо помежду си. Ако се съдеше по вълнението им, един от въпросите му бе получил своя отговор. Имаха описанието му.
— Не мога да те оставя, Палин! — запротестира Тас. — Признавам, че ти бях малко ядосан, понеже искаше да ме накараш да се върна обратно, за да ме настъпи гигантът, но вече почти ми е минало…
— Тичай, Тас! — заповяда му гневно и отчаяно магьосникът. Той отвори кесията с частите на устройството и извади лицевата пластинка. — Бягай! Баща ми е бил прав. Трябва да се добереш до Даламар! Трябва да му кажеш…
— Ами да! — извика кендерът. Въобще не го беше чул. — Ще се скрием в Лабиринта от жив плет. Никога няма да ни открият там. Хайде, Палин! Бързо!
Драконидите викаха и ръкомахаха. Другарите им наоколо се обръщаха, за да разберат какво става.
— Тас! — прегради му пътя магьосникът. — Прави каквото ти казвам! Тръгвай!
— Не и без теб — отвърна упорито кендерът. — Какво ще си помисли Карамон, ако разбере, че съм те оставил да умреш съвсем сам? Движат се доста бързичко, Палин — допълни. — Ако изобщо ще се крием в Лабиринта, предлагам веднага да хукнем натам.
Палин погледна лицевата пластинка в ръката си. С помощта на Устройството за Пътуване във времето баща му се бе върнал в миналото в дните на Първата катастрофа, за да спаси лейди Кризания и да попречи на собствения си брат-близнак да пристъпи в Бездната. Пак със същото устройство Тасълхоф бе дошъл при него, носейки със себе си една загадка, но и мъничко надежда. Самият Палин бе използвал артефакта, за да се върне във времето преди Втората катастрофа, за да открие, че в действителност такова не съществува. Това беше един от най-чудните и могъщи предмети, създаван някога от чародеите на Крин. А той се канеше да го унищожи и действията му вероятно щяха да унищожат всичко останало. Нямаше друг начин.