Магьосникът ликуваше вътрешно, сметнал, че е надвил враговете си, когато с крайчеца на окото си зърна някакво движение. Въодушевлението му мигом се изпари. Сега знаеше защо останалите дракониди не са ги последвали. Не той ги бе изплашил. Просто бяха решили да прехвърлят отговорността за залавянето му на подкрепленията, които в този момент ги пресрещаха.
Между Палин, кендера и Лабиринта беше заел позиции отряд от петнайсетина тежковъоръжени дракониди.
— Надявам се… че са ти останали още части… от устройството — едва успя да изговори Тас.
Палин бръкна в кесията. Сключи ръка около цяла шепа от скъпоценните камъни, които някога бяха украсявали устройството. В мислите си отново виждаше артефакта — красотата и могъществото му. В сърцето си почти бе готов да се откаже, ала колебанието му трая само секунда. Запрати камъните срещу драконидите.
Сапфири, рубини, смарагди и диаманта — скъпоценностите блеснаха във въздуха като пясък, пръснат от деца, играещи си на магьосници, и се посипаха върху главите на изумените им преследвачи. Камъните паднаха на земята, откъдето уловиха лъчите на слънцето. Неколцина от драконидите се изкикотиха радостно и се наведоха, за да ги съберат.
Скъпоценностите експлодираха, обвивайки гущероподобните създания в плътен облак от искрящ прах. Щом прахът проникна жилещо в очите на най-алчните от драконидите, радостните викове се превърнаха в проклятия и крясъци от болка. Онези, които бяха отворили уста, започнаха да се давят. Финият прах проникваше под люспите им и ги караше да се чешат, да подскачат, скимтят и вият.
Докато враговете им залитаха заслепено наоколо, блъскаха се един в друг, търкаляха се по земята или безпомощно протягаха ръце във въздуха, Тас и Палин бързо ги заобиколиха, втурнаха се напред със сетни сили и най-сетне се добраха до зашумения рай на живия плет.
Лабиринтът беше отгледан от Горските градинари квалинести — личен подарък за Цитаделата от Лорана. Целта му бе да предложи на хората място, където да се наслаждават на спокойствието и красотата, където да се разхождат, да си почиват, да медитират и учат. Беше въплъщение на човешкото сърце и като всяко такова никога нямаше да бъде картографиран, както за свое най-голямо раздразнение бе открил гномът Гатанко. Но онези, които успешно преминеха през лабиринта на сърцето си, най-накрая стигаха до центъра му и се изправяха пред Сребърната стълба — кулминацията на тяхното духовно пътешествие.
Палин не хранеше големи надежди, че драконидите ще ги изгубят в лабиринта, но се надяваше, че могъщата магия на това място поне ще ги защити и дори ще ги скрие от очите на чудовищата. Надеждите му определено щяха да бъдат поставени на изпитание. Към преследвачите им се бяха присъединили още дракониди, движени от гнева и желанието за разплата.
— Спри за момент — каза на кендера, който бе останал без дъх. Тас кимна и дълбоко си пое въздух.
Двамата бяха достигнали първия завой на лабиринта. Нямаше никакъв смисъл да продължават нататък, освен ако със сигурност не разберяха дали драконидите ще ги последват или не.
Няколко от първите гущероподобни се втурнаха сред живия плет и почти незабавно се принудиха да спрат. Напряко през пътеката се протегнаха клони, а от земята изскочиха нови стъбла. Гъсталакът избуя с изумителна бързина. Само за няколко секунди пътят, откъдето бяха минали, бе преграден от толкова непроходими храсти, че напълно скри драконидите от погледа на Палин.
Магьосникът въздъхна облекчено. Беше се оказал прав. Магията на Лабиринта от жив плет наистина държеше настрана онези, които навлизаха в него със зли намерения. За миг се побоя, че драконидите ще разперят криле и ще прескочат гъстата стена, ала щом вдигна очи, видя, че над главата им израства плътна плетеница от клонки и напълно ги скрива от очи. Поне засега двамата с Тас се намираха в безопасност.
— Фю! За малко! — рече радостно кендерът. — Вече си мислех, че сме пътници. Ти си наистина способен магьосник, Палин. Виждал съм Рейстлин да прави много заклинания, но ми се струва, че никога не е превръщал дракониди в цвърчащ бекон, макар веднъж да призова Великия червей Катирпелиус. Разказвал ли съм ти тази история? Рейстлин…
Разказът на Тасълхоф беше прекъснат от глух тътнеж и взрив от пламъци. Храстите, които току-що бяха препречили пътя на драконидите, горяха в яркооранжево.