— Драконово копие — произнесе със страхопочитание наместникът. — Никога не съм виждал такова, но бих го познал навсякъде.
Лорана погледна към копието с тиха гордост.
— Искам да го вземете — обърна се към Медан тя. — Сега разбирате ли каква е идеята ми?
— Може би разбирам — отговори той бавно. Не можеше да откъсне възхитения си взор от копието. — Може би вече започвам да разбирам.
— Иска ми се да ви кажа, че е свързано с някакво героично събитие от минало — продължи тя, — но дори и да е така, никога няма да научим какво е то. Танис получи копието малко, след като се оженихме. Донесе му го една жена. Заяви, че са го намерили сред вещите на съпруга й след смъртта му. Беше се грижил добре за него и в предсмъртната си бележка пишеше, че би искал копието да стане притежание на някой, който разбира истинската му стойност. Жената знаеше, че съпругът й се е сражавал във войната, но твърдеше, че никога не е говорил пред нея за подвизите, които е извършил. Просто казвал, че е изпълнил дълга си, както и всички други. И че не бил извършил нищо особено.
— И все пак, доколкото си спомням, са позволявали само на прославени и доказали се войни да носят драконово копие — каза Медан.
— Самата аз го познавах, Наместник. Спомних си кой е. Не, не лично него, но си спомних за всички онези, които се присъединиха към делото ни и така и не бяха обезсмъртени в песни, нито им бяха издигнати гробници или статуи. След войната тези хора отново се върнаха към стария си начин на живот, пак се превърнаха в касапи, шивачки, земеделци и пастири. Онова, което сториха, го сториха без причина, просто защото вярваха, че така повелява дългът им. Помислих си, че би било уместно да използваме това копие… Колкото до другите оръжия, които се пазеха тук, изпратих част от тях заедно със заминаващите, но повечето получиха останалите в столицата. В това ковчеже — Лорана прокара ръка над една съвсем обикновена наглед кутия от палисандър — са истински ценните бижута с голяма сантиментална стойност. Ще останат тук, защото представляват отминалото и неговата слава. Ако отново дойдат мирни времена, ще ги открият. Ако пък дойдат дни, в които вече никой няма да си спомня за елфите, бижутата и скъпоценностите ще напомнят на онзи, който ги намери, за мечтите ни.
Тя обърна гръб на кутията от палисандър и положи длан върху един дървесен клон. Медан си помисли, че е доста странно в помещението да се пази клон от дърво. Тя коленичи до него, посегна и отстрани една малка дървена част, която дотогава бе стояла съвсем незабележимо в средата на клона. Чак сега наместникът си даде сметка, че клонът е разцепен на две по дължината си и е превърнат в кутия. Лорана вдигна капака й.
Във вътрешността лежеше меч. Оръжието беше огромно — широко и предназначено за употреба с две ръце — и навярно изискваше невероятна сила, даже за да бъде повдигнато. Острието бе изработено от блестяща стомана, по чиято повърхност не се забелязваше и най-малкото петънце, нащърбеност или драскотина. Самият меч обаче, изглеждаше простичко направен, без каквито и да е орнаментации, които по правило хвърлят аматьорите във възторг и са така ненавиждани от всички ветерани. Имаше една-единствена декорация — голям колкото мъжки пестник звездообразен сапфир, инкрустиран в топката на дръжката.
Мечът беше прекрасен, но с особена, смъртоносна красота. Медан протегна ръка с копнеж, но се възпря.
— Вземете го, Наместник — каза Лорана. — Мечът е ваш.
Медан стисна дръжката и измъкна оръжието от кутията. Замахна, за да провери баланса му. Мечът сякаш беше направен за него. Изненадващо, но бе така добре изработен, че тежестта му почти не се усещаше и можеше да го държи с лекота.
— Нарича се Изгубена звезда — каза Лорана. — Бил е изработен специално за елфическия паладин Калит Райън, който повел в сражение елфите по време на първата от Драконовите войни.
— Откъде е получил името си мечът?
— Легендата гласи, че когато ковачът дал оръжието на Калит Райън, му разказал следната история. Докато работел над меча, ковачът съзрял звезда, проблясваща в небесата. А на следващата сутрин, когато дошъл да довърши работата си, видял, че сред жарта в огнището лежи този звездовиден сапфир. Приел появата му за знак от боговете и решил да го вгради в дръжката на оръжието. Райън нарекъл меча Изгубена звезда и с негова помощ успял да посече великия червен дракон Огнезъб по време на битка, която се оказала и последна за него, понеже също паднал в нея. Твърди се, че мечът е вълшебен.