— „И крадци ще ви нападнат“ — бе отбелязал малко по-рано същата вечер надзирателят.
Джерард никога през живота си не бе мразил някого толкова, колкото този надзирател.
Гномът Гатанко прекара цели двайсет минути в дрънкане и вайкане за призовки, застраховки и Клайнхофел срещу Менкелвинк, като освен това се беше спрял доста обстойно върху някой си на име Миранда, додето най-сетне явно изпадна в ступор. Или поне Джерард предполагаше, че се е случило нещо такова, понеже по едно време откъм килията на гномчето се разнесоха гъргорене и глух тропот, последвани от благословена тишина.
Джерард тъкмо се унасяше, когато Тасълхоф — който пък бе заспал в мига, когато гномът си отвори устата — се събуди и започна да дърдори за невероятния си чичо Трапспрингър.
Известно време рицарят се справяше някак, главно поради факта, че историите на кендера имаха по-скоро вцепеняващ ефект от вида, който се постига, когато си удариш главата в стената повече от един път. Разстроен и разгневен — срещу рицарите, себе си и съдбата, поставила го в тази безизходна ситуация, — Джерард лежеше по гръб върху твърдата дъска, без да може да заспи и разтревожен заради случващото се в Квалинести. Чудеше се какво ли мислят за него Медан и Лорана. Досега отдавна трябваше да се е завърнал при тях и вече започваше да се опасява, че са го взели за страхливец, използвал първата удала му се възможност да си плюе на петите.
Колкото до настоящото му положение, лорд-рицарят беше заявил, че ще изпратят вестоносец при лорд Уорън, но само боговете знаеха колко време щеше да отнеме това. Дали изобщо щяха да открият лорд Уорън? Беше напълно възможно соламнийците отдавна да са се изтеглили от гарнизона в Утеха. Или пък тъкмо в този момент да се сражават срещу Берил. Освен това лорд-рицарят бе казал, че ще разпитат за Джерард и семейството му из Солантъс, но шансовете да открият някой сведущ, така или иначе бяха минимални. Първо, в крайно песимистичното и цинично настроение, в което се намираше в момента, младият войн се съмняваше, че въобще ще си направят труда да направят разследването. Второ, дори ако някой познаваше баща му, бе твърде вероятно да не е чувал за самия него. През последните десет години Джерард се бе постарал по всякакъв начин да избегне завръщането у дома, така че шансовете определено не бяха на негова страна.
Рицарят безуспешно се въртеше ту на едната, ту на другата страна и — както човек често е склонен по време на неспокойна и безсънна нощ — постепенно позволи на страховете и тревогите си да нараснат до степен, от която връщане назад нямаше. За известно време гласът на кендера се оказа добре дошло бягство от мрачните мисли, ала съвсем скоро и той се превърна в подобие на непрестанно капеща върху главата ти вода. Изтощен до границата на поносимото, Джерард обърна глава към стената и се опита да игнорира жалостивите въздишки и помествания на Тас, с които кендерът без съмнение се опитваше да го накара да се почувства виновен, за да му разкаже още някоя от историите си.
Вече се рееше някъде между съня и действителността, когато чу, или му се стори, че е чул, как нечий глас подхваща унасяща приспивна песен.
Песента се лееше успокоително и изпълваше с ласкава утеха. Джерард неусетно се унесе и вече потъваше в умиротворяващите й извивки, когато от мрака се разнесе нечий глас — женски глас:
— Сър рицар?
Войнът се събуди с разтуптяно сърце. Първата му мисъл беше, че лейди Одила отново е дошла, за да го тормози с шегите си. Почти веднага си даде сметка обаче, че греши. Гласът имаше друг оттенък, беше по-музикален и нямаше соламнийско произношение. Нещо повече — лейди Одила никога не би се обърнала към него със „сър рицар“.
Неочаквано мракът отстъпи пред топла, жълта светлина. Джерард се обърна, за да види, кой ли пък се е сетил за него и идва да го посети в затвора и посред нощ.
Отначало не успя да я забележи. Жената бе спряла зад стената в началото на стълбите и се вслушваше за отговор. Сетне мекото сияние потрепна за миг и започна да се движи. Непознатата най-сетне заобиколи ъгъла и се появи пред очите му. В жълтата светлина на свещта бялата й мантия искреше тайнствено и успокоително. Косата й приличаше на нежна плетеница от сребристо и златно.