— Нямам нужда от нея — каза учителката.
Тя улови още по-здраво пречката. Желязото започна да се топи, да се стича като восъчната свещ в ръката й. Околните железни пречки също започнаха да омекват и съвсем скоро се отпуснаха огънато, оформяйки дупка в средата на решетката.
Джерард я гледаше втрещено.
— Как…? — успя да изграчи.
— Побързайте — нареди Златна Луна.
Той не помръдна. Продължаваше да я зяпа изумено.
— Не зная как — каза тя. В гласа й се усещаше леко потрепваща и отчаяна нотка. — Не зная как съм се сдобила със силата да върша подобни неща. Не зная откъде съм чула думите на песента, с която омагьосах надзирателя. Зная само, че получавам онова, което искам.
— А. Сега си спомням коя си ти! — Гатанко въздъхна. — Жената с мъртъвците.
Джерард не разбираше нищо, но това едва ли беше някаква новост. Тъй или иначе не беше разбрал много от случилото се с него през последния изминал месец.
— И едва ли някога ще ми стане ясно — измърмори иронично, докато се провираше през пречките. Зачуди се къде ли са заключили меча му.
— Хайде, Тас — обади се строго Златна Луна. — Не му е времето за игри.
Вместо да изскочи радостно от килията, кендерът необяснимо бе решил да избяга в най-отдалечения й ъгъл.
— Благодаря ти, че си толкова любезна и винаги мислиш за мен, Златна Луна — каза й той, докато си търсеше местенце, където да се настани. — Много благодаря и че стопи решетките заради нас. Беше направо чудесно. Не е нещо, което виждаш всеки ден. Нямам нищо против да дойда с теб, но би било изключително невъзпитано да оставя своя добър приятел Гатанко в затвора, самичък. Нали разбираш, той е най-добрият ми приятел и…
Лечителката въздъхна раздразнено и докосна желязната решетка пред гнома. Пречките й се стопиха. Гатанко се измъкна през дупката. Сетне сложи ръце на коленете си и с навъсени вежди се загледа към остатъците от решетка, мърморейки нещо за стопилки.
— Гномът ще дойде с нас, Тас — каза нетърпеливо тя. — А сега веднага излез оттам.
— Най-добре да побързаме, Първа учителко — предупреди я Джерард. Самият той с удоволствие би оставил кендера и гнома там, където си бяха. — Смяната на надзирателя пристига в два след полунощ…
— Тази вечер никой няма да го смени — отговори Златна Луна. — Ще има време да си отспи. Обаче имате право. Трябва да побързаме. Тас, веднага излез от килията!
— Не искам, Златна Луна! — каза умолително и жално кендерът. — Не ме карай да се връщам в Кулата. Нямаш представа какво се канят да ми сторят. Даламар и Палин ще ме убият.
— Не ставай глупав. Палин никога не би… — Тя замълча. Строгото й изражение се смекчи. — Разбирам. Бях забравила. Устройството за Пътуване във времето.
Тасълхоф кимна.
— Смятах, че се е счупило — рече той. — Палин хвърли всичките му части по драконидите и те избухнаха и вече си мислех, че няма за какво да се тревожа. — Кендерът въздъхна скръбно. — А после бръкнах в джоба си и то беше там. На части, но беше там. Изхвърлях ги отново и отново. Опитах се даже да ги подаря, но винаги се връщаха обратно при мен. Даже да ги раздавах на различни хора, постоянно се събираха на едно място. В джоба ми. — Той я погледна жалостиво. — Ако се върна в Кулата, ще поправят устройството, ще ме върнат в миналото, а после ще трябва да ме настъпи гигантът и ще умра. Не искам да умирам, Златна Луна! Не искам! Моля те, не ме карай да идвам.
Джерард беше почти готов да предложи на лечителката да цапардоса кендера по главата и да го замъкне със себе си, ала след кратък размисъл, реши да запази мълчание. Откри, че жалното изражение на Тас докосва някаква струна в него. Златна Луна влезе в килията и седна до кендера.
— Тас — каза внимателно, като се пресегна и приглади един кичур, който някак беше успял да се измъкне от завързаната на опашка коса и висеше през лицето му. — Не мога да ти обещая, че всичко ще свърши по възможно най-щастливия начин. Точно сега ми се струва, че ни очакват много, много лоши дни. От дълго време следвам реката от души, Тас. И те се събират в Нощлунд. Но не по своя воля. Всички тези души са затворници, някой или нещо ги принуждава да се държат така. Карамон, Тика, Речен Вятър и дъщеря ми са с тях; с тях са може би всички онези, които сме обичали. Искам да открия защо. Искам да открия какво става. Каза, че Даламар е в Нощлунд. Трябва да говоря с него, Тас, трябва да го видя. Може би причината е в него и…