Или най-малкото, хубаво да си поговори с него.
Одила хвърли един последен поглед към облака и установи, че е нараснал. Смушка коня, за да го накара да препусне по-бързо.
През цялото време внимателно се взираше от двете страни на пътя, за да не пропусне мястото, където малката група е навлязла сред тревата и се е насочила към дракона. Откри го след още няколко мили. Беше изненадана и странно удовлетворена, че дори не си бяха направили труда да прикрият следите си. Един закоравял и хитър престъпник би положил усилия поне да осуети опитите на закона да влезе в дирите му. Вместо това степната трева пред нея бе отъпкана безсрамно и съвсем очевидно. Тук-там някой като че ли беше правил опити да се отклони от пътя — вероятно кендерът — само за да бъде върнат обратно в правилната посока.
Одила завъртя главата на коня и тръгна подир ясно забележимите следи. Колкото повече се приближаваше към потока, толкова повече свидетелства откриваше, че не си губи времето напразно. Навсякъде се срещаха предмети, навярно изпаднали от кесиите на кендера: огъната лъжица, лъскаво парче слюда, сребърен пръстен, чаша с герба на лорд Тасгол. Вече се намираше сред дърветата и яздеше по протежение на брега, където за пръв път беше срещнала Джерард. Тук тревата още не бе изсъхнала от утринната роса и следите от стъпки се забелязваха ясно: от чифт грамадни, обути в ботуши крака, от чифт по-малки, също с ботуши, но с меки подметки, от едни още по-малки — на кендера, понеже бяха най-отпред — и от четвърти чифт, които се влачеха след всички. Най-вероятно на гнома.
Скоро стигна до мястото, където групата бе спряла и един от тях се беше отделил, за да отиде нанякъде — рицарят, разбира се, поел в търсене на дракона. Всичко подсказваше, че кендерът е направил опит да тръгне с Джерард, но ако се съдеше по нерешителното ровене с върха на обувката в земята и последвалата промяна на посоката, явно му бяха наредили да се върне. На по-късен етап рицарят се беше появил отново, а останалите го бяха последвали.
Одила слезе от седлото и остави коня си на самия бряг на реката с командата да не мърда, докато не го извика. След това продължи пеша, като се стараеше да вдига възможно най-малко шум, но без много бавене. Следите бяха съвсем пресни. Утринното слънце тъкмо започваше да изсушава земята. Не се боеше, че може да е закъсняла. През цялото време бе наблюдавала небето, ала така и не беше забелязала в него да се издига син дракон.
Даваше си сметка, че сигурно ще отнеме известно време, преди рицарят да успее да убеди един син дракон — създания, известни с изключително гордата си, отдадена изцяло на злото природа — да вземе на гърба си кендер, гном и мистик от Цитаделата на светлината. От друга страна, все още не можеше да си представи как Първата учителка, която до неотдавна бе рискувала живота си в сражения със сините дракони и всичко онова, което те символизираха, се приближава до някое от чудовищата и дори е склонна да язди някое от тях.
— От любопитно по-любопитно — каза си жената-рицар.
Макар и в далечината, все още чуваше призива на тръбите. Камбаните в Солантъс също се бяха присъединили към тревогата, обхванала всички останали и призоваваха земеделците и пастирите от околностите да изоставят домовете си и да потърсят закрилата на градските стени. Одила наостри слух, за да долови по-добре друг, различен от този на камбаните и тръбите звук. Гласове.
Пропълзя още по-напред, като се вслушваше напрегнато. Вече разпознаваше гласовете на Джерард и Златна Лу на. Сложи ръка на дръжката на меча си. Планът й беше да се втурне напред, да повали рицаря с един удар по главата и да го използва като заложник, за да предотврати намесата на синия дракон. Естествено, всичко зависеше от отношенията между Джерард и създанието, така че нищо не гарантираше, че драконът няма да я атакува, без да се интересува от съдбата на ездача си. Това обаче беше риск, който Одила смяташе да поеме. Вече й бе омръзнало от лъжи. Пред себе си имаше мъж, който щеше да й каже истината или да умре.
Пещерата й беше позната, понеже в търсенето на дракона, вече я бе проверявала заедно с обходния патрул, без да открие и следа от звяра. Навярно се беше преместил впоследствие, реши тя, докато се промъкваше напред. Съсредоточи се в стъпките си, за да не настъпи някоя суха клечка или шумолящ куп листа и заслуша онова, което казваха гласовете: