Одила най-после разкопча колана си и го плъзна в ръцете му. Той напъха оръжието и всичко останало в собствения си колан и придърпа шлема по-плътно над очите си. Не толкова се тревожеше, че могат да го разпознаят, колкото разчиташе шлемът да прикрие изражението на лицето си.
— Подай ми юздите и сложи ръце зад гърба си.
Одила изпълни заповедта му.
— Нямаш представа колко се забавлявам в момента, сър Джерард — измърмори, дишайки тежко.
— О, я млъквай — отговори под нос той, докато се бореше с възела. — Поне този път остани сериозна.
Патрулът приближаваше. Рицарят вече различаваше отделни детайли и с известно изумление откри, че ги предвожда минотавър. Надеждите му, че имат някакъв шанс да се измъкнат здрави и читави, започнаха да нарастват. Никога дотогава не беше заставал лице в лице с някое от тези създания, но беше чувал, че са дебелоглави и не особено умни. След минотавъра яздеше отряд, съставен почти изцяло от рицари на Нерака, при това умели ездачи, ако се съдеше по начина, по който направляваха конете си.
Животните им препускаха през сухата трева, вдигайки облаци прах. По даден знак на минотавъра ездачите се пръснаха в широка дъга, за да обградят Одила и младия войн.
Джерард за момент бе обмислил възможността да тръгне към тях и да ги посрещне, но му се стори, че по този начин вероятно само щеше да усили подозренията им. Играеше ролята на Мрачен рицар на Нерака недалеч от вражеско укрепление, който води със себе си затворник, и имаше пълното право да бъде поне толкова предпазлив, колкото и те.
Минотавърът вдигна ръка за поздрав. Джерард на свой ред отдаде чест, отправяйки мълчалива благодарност към света като цяло за обучението, преминато под ръководството на наместник Медан. Седеше спокойно на коня и очакваше минотавъра, като войн с по-висок чин, да го заговори пръв. Бузите на Одила пламтяха. Жената се взираше с каменен поглед в мъжете, без да отронва и дума. Джерард можеше единствено да се надява, че мълчанието й ще продължи по-дълго от обикновено.
Минотавърът го огледа внимателно. В очите му се забелязваше изненадваща интелигентност.
— Име, ранг и командващ офицер? — попита той. Гласът му беше дрезгав и груб, но думите се разбираха лесно.
— Джерард ут Мондар, ординарец на наместник Медан.
Даваше истинското си име, за да не би по някаква злощастна случайност да решат да се свържат с Медан. Така наместникът бързо щеше да съобрази какво да отговори. Добави и номера на частта, която беше разположена в Квалинести, но нищо повече. Като всеки правоверен Рицар на Нерака, трябваше да бъде изпълнен с подозрения даже към собствените си другари. Щеше да отговаря само когато го питат, без да проявява излишен ентусиазъм.
Минотавърът се намръщи.
— Отдалечил си се много на север, драконови ездачо. Какво те води толкова надалеч от гарнизона ти?
— Бях тръгнал към Джелек със синия дракон на наместник Медан. Носех спешно съобщение от наместника за Господаря на Нощта Таргон — отвърна бързо Джерард.
— Това не променя факта, че си далеч от дома — отбеляза минотавърът, присвивайки животинските си очи. — Джелек е малко по на изток оттук.
— Да, сър — съгласи се рицарят. — Навлязохме в буря и се отклонихме. Драконът смяташе, че ще се справи, но точно тогава ни връхлетя силен порив на вятъра и се преобърнахме. Едва не паднах от седлото, а драконът скъса раменен мускул. Продължи да лети още известно време, но упражнението се оказа изключително болезнено за горкото създание. Нямахме никаква идея къде сме. Смятахме, че летим над Нерака, но след това съзряхме кулите на град. Израснал съм по тези места и веднага разпознах Солантъс. По същото време видяхме, че войската ви приближава от запад. Тъй като се бояхме, че проклетите соламнийци могат да ни забележат, драконът се спусна в гората зад нас, за да потърси някоя пещера, където да излекува рамото си… Този соламнийски рицар — Джерард грубо блъсна Одила в гърба — ни е видяла да се приземяваме, след което ни е проследила до пещерата. Сполучих да я обезоръжа и пленя.
Минотавърът загледа жената с интерес.
— От Солантъс ли е?
— Не желае да говори сър, но не се съмнявам, че е оттам и може да осигури на командира ви полезна информация за струпаните войски и укрепленията им. А сега, Водачо на Нокътя — допълни Джерард, — бих искал да науча твоето име и името на твоя водач.