— Благодаря ти, че достави съобщението си. Не те съветвам да се връщаш в Квалиност. Берил няма да ти позволи да влезеш в града. Ще нападне столицата утре призори. Колкото до наместник Медан, той е предател. Отдавна се е влюбил в елфите и техните обичаи, а любовта му е разкрила формата си в лицето на Кралицата майка Лораланталаса. Наместникът не е евакуирал града. Квалиност е пълен с войни на елфите, готови да дадат живота си в негова защита. Крал Гилтас е подготвил капан за Берил и нейните части — хитър капан, трябва да призная.
Долната челюст на Джерард беше увиснала. Помисли си, че вероятно трябва да каже нещо в защита на Медан, но почти веднага си даде сметка, че това може да го направи негов съучастник. А може би вече й беше известно дори кой е Джерард и нито действията, нито пък думите му биха имали някакво значение. Най-сетне успя да попита единственото, което искаше да узнае:
— Берил… предупредена ли е? — Устата му беше пресъхнала. Едва успяваше да произнася думите.
— Драконесата е в ръцете на Единия Бог, както и всички ние — отговори Мина.
Тя му обърна гръб. Изчакващите търпеливо реда си офицери наоколо тутакси я наобиколиха и отрупаха с въпроси. Водачката отиде при тях, за да ги изслуша и да им даде нарежданията си. Джерард беше освободен.
Одила се изправи и почти веднага щеше да падне, ако точно в този момент Джерард, под предлог, че я дърпа за ръката, не бе пристъпил, за да я подкрепи. Запита се кой кого подкрепяше всъщност. Самият той също се нуждаеше от помощ. Потеше се обилно и чувстваше силно изтощение.
— Не мога да ти дам отговор — обади се капитан Самювал, въпреки че младият войн не го беше питал нищо. Стрелецът се доближи, за да поговорят. — Вярно ли е онова, което каза Мина за Медан? Предател ли е станал?
— Аз не… не зная. — Джерард усети, че гласът му изневерява. Беше се уморил да лъже, а и бездруго вече не виждаше смисъл. Битката за Квалиност щеше да се състои призори на следващия ден. Стига да й вярваше, а той й вярваше, макар да не знаеше как или защо се е получило така. Поклати отпаднало глава. — Предполагам, че няма голямо значение. Вече не.
— Ще се радваме, ако се присъединиш към редиците ни — предложи капитанът. — Ела, ще ти покажа къде да отведеш пленницата. Човекът, който се занимава с разпитите, все още се устройва, но от утре ще започне работа. Още един меч ще ни бъде от полза. — Той се загледа към града и почернелите му от войници стени. — С колко ли защитници разполагат, как мислиш?
— Навярно много — подчерта Джерард.
— Да, вероятно си прав — Самювал потърка наболата си брада. — Обзалагам се, че тя знае, а? — подхвърли пръст към Одила, която ходеше замаяно и като че нито забелязваше накъде отива, нито се интересуваше.
— Не съм сигурен какво знае или не знае — отвърна начумерено младият войн. — На мен не каза нищо и се съмнявам, че ще проговори даже пред вашия мъчител. Упорита е, поне това трябва да й се признае. Къде да я отведа? С радост ще се отърва от присъствието й.
Капитанът го отведе до една палатка, в близост до която ковачът и чираците му подреждаха инструментите си. Отбиха се при тях, за да вземат окови за краката и китките й, след което Самювал помогна на Джерард да й ги сложат. Той подаде ключа на младия войн.
— Твоя пленница е — каза.
Джерард му благодари и напъха ключа в ботуша си.
В палатката нямаше легло, но капитанът донесе на Одила храна и вода. Тя отказа да се храни, ала успя да пийне малко вода и дори поблагодари с неохота за вниманието.
После легна на пода и се втренчи в платнището над главата си с широко отворени очи.
Джерард я остави, излезе навън и се запита какво да прави оттук нататък. Реши, че ще стори най-добре, ако сам хапне поне малко. Не беше съзнавал колко е гладен, додето не видя хляба и сушеното месо в ръцете на Самювал.
— Аз ще взема храната — каза той. — След като тя не я иска.
Капитанът му я подаде.
— Все още не са издигнали походната кухня. Но там, от където го взех, има предостатъчно. Аз също се канех да се подкрепя. Ако искаш, ела с мен.
— Не — отвърна Джерард. — Благодаря, но предпочитам да я наглеждам.
— Няма къде да отиде — каза развеселено Самювал.