Одила възнагради Джерард с широка усмивка и го изрита под масата, за да му напомни, че й е длъжник. След като разрешиха този въпрос, рицарите най-после можеха да се заемат с проблема за враговете пред портите им.
Въпреки получените сведения, че войската, обсаждаща града им в действителност е смешно малка, соламнийците не възприемаха положението лековерно. Не и след онова, което Джерард им беше казал за очакваните подкрепления.
— Вероятно е имала предвид вражеска армия, тръгнала от Палантас, милорд — предположи почтително Джерард.
— Не — поклати глава лорд Тасгол. — Разполагаме с шпиони там. Отдавна щяхме да получим информация, ако се готвеше голямо придвижване на войска, но до този момент нещата бяха спокойни. Съгледвачите ни наблюдават всички пътища към Солантъс, но и те не са забелязали каквото и да е.
— Моля за извинение, милорд — възрази Джерард, — но не забелязахте навреме дори армията, която е вече пред вратите ви.
— Намесено е чародейство — обади се сурово лорд Найджъл. — Целият град, заедно с околностите му, беше обхванат от магически сън. Патрулите ни извън града също докладват, че и те, и животните им също са били засегнати от него. Известно време смятахме, че магията е дело на Първата учителка Златна Луна, но Звездният учител Микелис ни увери, че тя едва ли е способна на толкова могъщо заклинание. — Той изгледа смутено Одила. Думите й за ума на Бога го бяха навели на една обезпокоителна идея. — Звездният учител каза, че никой смъртен не е способен на подобен подвиг. И все пак, всички ние бяхме заспали.
„Аз не заспах — помисли си Джерард — Нито пък кендерът или гномът. А Златна Луна накара железните пречки на решетката да се разтекат като восък.“ Какво беше казала тя? Не зная как съм се сдобила със силата да върша подобни неща. Зная само, че получавам онова, което искам.
Но кой й даваше всичко това? Той изгледа разтревожено Одила. Никой не отронваше и дума. Споделяха едни и същи нежелани мисли, ала никой не смееше да ги облече в думи. Беше все едно да ходиш право към пропаст със завързани очи.
— Сър Джерард, лейди Одила, благодарим ви за проявеното търпение — изправи се на крака лорд Тасгол. — Вече разполагаме с достатъчно сведения, за да можем да действаме. Ако възникне по-нататъшна нужда от вас, ще ви извикаме.
Можеха да си тръгват. Джерард също се изправи, отдаде чест и благодари лично на всеки от тримата рицари. Одила го изчака и двамата излязоха заедно. Преди да се затвори вратата зад гърба му, младият войн хвърли поглед през рамо и видя, че лордовете вече са потънали в дълбока дискусия.
— Нямат голям избор — поклати глава Одила. — Не можем просто да си стоим и да чакаме пристигането на подкрепленията на Мрачните рицари.
— Ужасно странен начин за провеждане на обсада — отвърна замислено Джерард. — Разбираемо е, понеже водачката им изглежда така, сякаш току-що е излязла от пелените, но онзи капитан ми се стори схватлив офицер. Защо изобщо са тръгнали след нея?
— Може да е докоснала и техните умове — измърмори тя.
— Какво? — попита той. Беше изрекла последното толкова тихо, че почти не я чу.
Одила навъсено и без да спира, разтърси глава.
— Няма значение. И без това беше глупаво.
— Сигурно скоро ще влезем в сражение — предположи Джерард, като се надяваше да я ободри поне донякъде.
— Нямам търпение. Иска ми се следващия път, когато срещна онази червенокоса лисица, да имам меч в ръката си. Какво ще кажеш за по едно питие? — попита внезапно тя. — Или по две, или шест, или трийсет.
Странният тон в гласа й накара младият войн да погледне остро към нея.
— Защо? — защити се тя. — Просто искам да удавя този проклет Бог в мислите си, това е. Хайде. Аз черпя.
— Без мен — каза той. — Отивам право към леглото. Трябва да поспя. Ти също.
— Как очакваш от мен да заспя, когато все още виждам тези очи пред себе си? Лягай си, щом си толкова уморен.
Джерард понечи да попита „Какви очи?“, ала Одила вече се отдалечаваше по посока на една таверна, върху чиято табела беше изрисувано ловджийско куче, уловило в устата си отпусната патица.
Твърде изтощен, за да го е грижа, Джерард реши най-после да се отдаде на заслужена почивка.
Проспа целия ден и малка част от настъпилата нощ. Събуди се от шума на нечии удари по вратата.