Гилтас се изчерви при това споменаване на собствената му история.
— Допуснах грешка. Бях млад.
— Както и аз, Ваше величество — каза наместникът. — Достатъчно млад, за да повярвам на лъжите на Царица Такхизис. В твърденията ми, че изпитвам уважение към вас, няма ласкателство. Ролята ви на бездеен мечтател, който се интересува повече от поезията, отколкото от народа си, ме заблуди напълно. Макар че — допълни сухо, — да си призная, вие и вашите бунтовници ми създадохте достатъчно грижи.
— Странно, но дори аз започнах да ви уважавам, Наместник, дори да ви се доверявам до известна степен — призна Гилтас. — Не напълно, разбира се. Това достатъчно ли е?
Медан протегна ръка:
— За мен е, Ваше величество.
Двамата си стиснаха ръцете кратко и твърдо.
— А сега — произнесе Медан, — може би вашият слуга най-сетне ще нареди на шпионите си да престанат да ме следват навсякъде. В този момент всички трябва да се съсредоточат върху онова, което ни очаква.
— Какви са новините ви, Наместник? — попита Гилтас, като нито се съгласи, нито не се съгласи с думите му.
— Относително добри, Ваше величество — каза Медан. — Разполагам с цялата информация. Докладът, който получихме вчера, отговаря на истината. Силите на Берил са прекосили границата на Квалинести.
— Що за добри новини са това? — попита младежът.
— Берил не е с тях, Ваше величество — отговори рицарят. — Нито някой от фаворитите й. Къде са и защо не съпровождат армията й, не мога да кажа. Може би ги задържа с някакви неизвестни нам намерения.
— За да се включат във финалното клане? — предположи с горчивина Гилтас. — При атаката над Квалиност.
— Може би, Ваше величество. Във всеки случай, те не са с армията, а това ни осигурява ценно време. Частите й са мъчноподвижни, носят със себе си много провизии и обсадни кули, а това им пречи да напредват възможно най-бързо през гората. От докладите, които получихме от граничните си гарнизони, става ясно, че нашествениците се препъват на всяка крачка не само благодарение на бунтовниците на Лъвицата, но и с помощта на всяко дърво, растение, цвете или животно, което срещнат по пътя си.
— Вероятно е така — съгласи се тихо младежът. — Но нашите съюзници са смъртни, както и ние самите, и едва ли ще издържат дълго.
— Да, Ваше величество. Не биха могли да се изправят срещу огъня на драконите, това е сигурно. Но поне до пристигането на любимците на Берил ще можем да дишаме спокойно. Даже и драконите в крайна сметка да опожарят гората, според изчисленията ми, на армията на нашествениците ще й трябват поне десет дни, за да се добере до столицата. Това ще ви даде време да приведете в действие плана, който ни изложихте предната вечер.
Гилтас въздъхна дълбоко и погледна към светлеещото небе. Замълча, вгледан в изгрева на слънцето.
— Подготовката за евакуацията трябваше да започне още вчера — напомни му твърдо Медан.
— Моля ви, Наместник — намеси се тихо Планшет. — Вие не разбирате.
— Така е. Не можете да разберете — обърна се отново към него младият крал. — Не бихте могли. Казвате, че обичате тази страна, но едва ли любовта ви е дори подобна на нашата. Кръвта ни тече във всяко листо и всяко цвете из тези земи. Всяка трепетлика има място в сърцето ни. Вие чувате песента на врабчето, но ние я разбираме. Брадвите и пламъците ни посичат и обгарят. Отровата за животни кара част от нас да умира. А днес трябва да кажа на хората си, че им е съдено да напуснат домовете, които потрепериха по време на Катастрофата, но все пак устояха. Че трябва да изоставят своите градини, езера и водопади. Че трябва да побегнат. Но накъде?
— Ваше величество — каза най-сетне Планшет. — Поне в това отношение новините ми за вас са добри. Този нощ получих известие от Алхана Звезден бриз. Щитът е паднал. Границите на Силванести отново са отворени.
Гилтас се втренчи невярващо в него, без да има сили да се надява.
— Възможно ли е това? Сигурен ли си? Как? Кога се е случило?
— Вестоносецът не даде никакви подробности, Ваше величество. Изпратили са го веднага щом елфите са разбрали за станалото. Щитът наистина е свален. Алхана Звезден бриз лично е прекосила границата. Съвсем скоро очакваме още един вестоносец, който ще ни донесе и останалите новини.
— Които и така са просто чудесни — възкликна въодушевено кралят. — Хората ни ще отидат в Силванести. Нашите братовчеди не могат да ни откажат подслон и закрила. Веднъж щом се окажем там, ще се обединим и ще нанесем ответен удар.