Сетне, понесъл бялата роза в ръка, напусна градината, без дори да хвърли последен поглед назад. Каква полза? Носеше образа и аромата й в спомените си и се надяваше, че ако смъртта го застигне, все пак духът му ще успее да се върне обратно тук, където да живее завинаги в мир и усамотение.
По същото време в дома си Лорана вършеше почти същото, както и наместникът, с някои дребни изключения. Успя да хапне съвсем малко, след което решително отмести чинията настрана. Изпи чаша вино, за да се оживи и се оттегли в стаята си.
Нямаше кой да й помогне в обличането и въоръжаването, понеже беше изпратила домашните си прислужнички на юг заедно с останалите. Елфидите до една я бяха напуснали с неохота и сълзи на очи. Сега с нея беше единствено Келевандрос. Дори него бе подканила да замине, но след като получи отказа му, не настоя допълнително. По собствените му думи, елфът искаше да остане, за да изкупи вината на семейството си и да я изчисти от омерзението на предателството, извършено от брат му.
Лорана прояви разбиране, но донякъде вече съжаляваше за това свое решение. Келевандрос беше съвършеният прислужник, посрещаше всички задължения в домакинството, не се натрапваше, работеше прилежно и упорито. Ала вече не вършеше работата си с песен на уста. Беше мълчалив и резервиран, мислите му бяха обърнати навътре и отхвърляше всеки опит да му засвидетелстват симпатия и разбиране.
Тя уви около кръста си кожената пола, която бяха уши ли за нея преди години, когато все още беше известна като Златния генерал. Прояви достатъчно женственост, за да отбележи, че полата й се струва малко по-тясна, отколкото в младостта й, но и достатъчно здрав разсъдък да се усмихне на подобна абсурдна мисъл. Кожената дреха имаше дълъг прорез от едната страна, за да не се затрудняват движенията й едновременно с това служеше за защита, независимо дали ходеше или яздеше. Когато най-после се приготви, понечи да извика Келевандрос, но прислужникът явно бе стоял в очакване пред вратата й, понеже влезе вътре още преди името му да се е оформило на устните й.
Без много приказки той й помогна да пристегне синята ризница със златен кант, която бе носила през онези дълги години преди толкова много време, след което й помогна с най-важната част от облеклото. Наметката бе голяма за нея. Беше я ушила специално за случая, работейки нощ и ден, за да бъде готова навреме — бяла, от фина, дълговлакнеста вълна, закопчана отпред със седем златни токи. Специално за ръцете отстрани бяха изрязани два процепа. Изучи внимателно отражението си в огледалото, като се раздвижи, походи и стоя неподвижно, за да се увери, че няма да я издаде и най-малкия отблясък на метал или неволно зърната кожа. Трябваше да изиграе добре ролята си на жертва, а не на хищник.
Тъй като наметката силно ограничаваше движенията, Келевандрос среса и подреди косата около раменете й. Наместникът беше настоял Лорана да носи шлема си с довода, че ще има нужда от защитата му, но Лорана бе отказала. Шлемът щеше да стои не намясто и само би могъл да подтикне драконесата към ненужна подозрителност.
— В края на краищата — каза Лорана полушеговито, полунасериозно, — ако ни атакува, не вярвам шлемът да се окаже от решаващо значение.
Пред къщата иззвъняха сребърни камбанки.
— Наместник Медан е тук — каза тя. — Време е.
Тя вдигна очи и видя, че лицето на Келевандрос е смъртно побледняло. Челюстите му бяха напрегнати, а устните — плътно стиснати. Той я погледна умолително.
— Налага се да го направя, Келевандрос — произнесе Лорана и постави нежно ръка на рамото му. Шансът е минимален, но е единствената надежда, която имаме.
Той сведе глава.
— Трябва да тръгваш — продължи тя. — Време е да заемеш позиция в кулата.
— Да, мадам — отвърна Келевандрос с все същия празен и глух глас, с който говореше от смъртта на брат си насам.
— Не забравяй напътствията ми. Когато произнеса думите Ара Квалинести, трябва да запалиш сигналната стрела и да я запратиш във въздуха. Нека полети над Квалиност, така че онези, които чакат появата й, да могат да я видят.
— Да, мадам. — Прислужникът се поклони мълчаливо и се обърна, за да излезе. — Ако не възразявате, ще използвам вратата откъм градината.
— Келевандрос — спря го Лорана. — Съжалявам. Наистина.
— Но защо, мадам? — попита той с гръб към нея. — Брат ми се опита да ви убие. Нямате никаква вина за постъпката му.