— Не, милорд — отговори Джерард и преглътна. Какво друго му оставаше да отвърне?
— Отлично. Веднага ще се погрижа.
Наместникът му даде знак да го придружи, двамата се върнаха в покоите на краля и отидоха при писалището на Планшет. Медан седна зад него и започна да пише.
— Ами Калиндас, милорд? — попита съвсем тихо младият войн.
Рицарят на Нерака хвърли бърз поглед към Лорана и Гилтас, които все още бяха потънали в разговор в другата част на помещението.
— Няма да му стане нищо, ако постои малко.
Джерард мълчаливо зачака, докато ръката на наместника летеше над хартията. Медан пишеше бързо и сбито. Заповедите му очевидно бяха съвсем кратки. Що се отнася до младия войн, в душата му нямаше никакви съмнения, че го грози сигурна смърт, но предпочиташе поне да умре с меч в ръка, отколкото падайки от гърба на дракон. Падане, което не би могло да завърши по друг начин, освен с ужасен удар в земята, от който нито една негова кост нямаше да остане здрава. Чувстваше се като страхливец, но си припомни отговорността на мисията, така че успя да вземе връчените му заповеди с непотрепваща ръка.
— Ето, че се разделяме, сър Джерард — произнесе сериозно Медан и стисна десницата му.
— Само за известно време, милорд — отговори рицарят. — Няма да предам доверието ви. Скоро ще се върна с подкрепления.
— Налага се да тръгваш веднага. Берил и нейните слуги ще помислят два пъти, преди да нападнат син дракон, но е най-добре да се възползваш от шанса си, докато любимците й все още не са се появили наблизо. Планшет ще ти покаже изхода откъм градината, за да не те забележи Калиндас на излизане.
— Да, милорд.
Джерард отдаде чест по начина, по който един Рицар на Соламния поздравява врага си.
— Е, добре, синко, съгласна съм — достигна до тях гласът на Лорана откъм отсрещната страна на стаята. Кралицата стоеше до прозореца. Първите лъчи на зората докосваха косите й така, както ръката на алхимика превръща меда в злато. — Успя да ме убедиш. В теб, Гилтас, има доста от твоя баща, поне това не може да се отрече. Колко ли щеше да се гордее той с теб. Иска ми се сега да беше тук, за да може да те зърне.
— Иска ми се сега да беше тук, за да ни помогне с мъдър съвет — отвърна младежът, като се наведе, за да целуне нежно майка си по бузата. — А сега, ако ме извините, Майко, трябва да нахвърлям речта, която съвсем скоро ще бъда принуден да произнеса. Важно е, а не искам да допускам повече грешки.
— Ваше величество — пристъпи напред Джерард. — Позволете ми да ви отнема само минутка. Бих желал да поднеса почитанията си, преди да отпътувам.
— Напускате ли ни, сър Джерард? — попита Лорана.
— Да, мадам — отговори рицарят. — Наместникът ме натовари с нарежданията си. Изпраща ме в Солантъс, където от ваше име да поискам помощ от Съвета на Рицарите. А ако получа акредитация и от вас, подписана и подпечатана от ръката ви, както и съобщение, което да свидетелства за крайната опасност, в която се намирате…
— Соламнийците никога не са давали и пукната пара за Квалинести — прекъсна го намръщено Гилтас. — Не виждам причина да променят мнението си.
— Някога беше различно — напомни му Лорана и вдигна очи към Джерард. — Някога имаше един рицар на име Стурм Блестящото острие, който бе на наша страна. — Тя протегна ръка към него. Младият войн коленичи и докосна с устни нежната й кожа. — Вървете в мир, сър, и нека паметта на този храбър мъж ви помага.
Джерард никога не се беше интересувал особено от историята за Стурм Блестящото острие. Подробностите около смъртта му в Кулата на Върховния свещенослужител се повтаряха и преповтаряха толкова често, че постепенно бе започнал да ги счита за най-обикновена приказка. Даже неведнъж изразяваше гласно съмнението си, че събитията наистина са се случили в действителност. Ала ето че сега се намираше пред съратницата, която горчиво бе оплаквала смъртта на своя другар, докато в същия момент решително бе вдигала драконовото копие, за да овъзмезди неговия убиец. Благословията й в името на Стурм значеше много за него. Подейства му смиряващо и пречистващо. Той сведе глава.
— Благодаря ви, мадам — каза.
Изправи се въодушевено на крака. Страховете му от полета с дракон вече изглеждаха далечни и маловажни, дори се срамуваше да мисли за тях.
Младият крал също изглеждаше засрамен от думите си. Двамата с Джерард си стиснаха ръцете.