— Съвсем правилно. Родината ми е тук.
Отговорът му й бе доставил удоволствие. Сините очи омекнаха от съчувствие и се замрежиха от внезапно избликналите сълзи. Сега Лорана цялата бе топлина и сладост, и ухание — отпаднала духом, разтърсена и наранена. Медан рязко се изправи, ала го стори толкова недодялано, че без да иска обърна легена с водата, която бе използвал, за да промие раната й.
— Съжалявам, мадам. — Той се наведе да избърше разлятото, радостен, че може да скрие израза на лицето си. — Бинтовете не са твърде стегнати, нали? — попита пресипнало.
— Не, ни най-малко — отвърна тя.
— Добре. Тогава, ако ме извините, мадам, трябва да се върна в щаба, за да разбера дали имаме вести за придвижването на вражеските части.
Поклони се и бързо напусна стаята, оставяйки я във властта на собствените й мисли.
Лорана покри рамото си с ръкава на дрехата. После докосна пръстите си на мястото, където бяха най-силно загрубели от употребата на оръжие.
— И ще се отплатя — произнесе тихо.
5
Драконов полет
Оборите на Мрачните рицари бяха доста отдалечени от Квалиност. Не беше изненадващо, след като там се грижеха за син дракон, помисли си Джерард. Имаше съвсем бегла представа къде се намират, тъй като никога не ги бе посещавал. Все пак указанията на Медан бяха съвсем ясни и го отведоха на мястото без никакви проблеми.
Тича през целия път. Нямаше никакво време за губене. Скоро обаче отпадна сериозно. Раните, получени при сблъсъка му с драконида, пулсираха болезнено. Беше успял да подремне едва за няколко часа, а и бронята допълнително затрудняваше движенията му. Мисълта, че в края на цялото това мъчение ще му се наложи да се изправи лице в лице със син дракон, в никакъв случай не го развеселяваше. Дори напротив.
Подуши обора още преди да го е видял. Беше укрепен добре, а на входа пазеха стражи, които му извикаха в секундата, в която го чуха да приближава. Рицарят отговори с необходимата парола и им подаде документите си. Стражите внимателно ги огледаха, след което се втренчиха подозрително и в Джерард, понеже никога дотогава не го бяха виждали. Печатът на Медан нямаше как да бъде сбъркан, така че го пуснаха да продължи.
В обора, макар и не на едно и също място, държаха коне, грифони и дракони. Встрани се забелязваха схлупени постройки, които изпълняваха ролята на конюшни. От друга страна, грифоните предпочитаха да гнездят нависоко, така че ги държаха на върха на една скала, далеч от конете, за да не тревожат излишно животните. Както научи Джерард, синият дракон пък бе разположен в някаква пещера под скалата.
Едно от конярчетата предложи да отведе рицаря при дракона. Джерард се съгласи да го придружи, макар сърцето му да бе паднало толкова ниско в петите, че едва ли не имаше чувството, че ходи по него. Наложи се да изчакат кацането на още един от сините дракони, който се приземи в сечището недалеч от конюшните, вдигайки олелия от цвилене и пръхтене сред добичетата. Водачът на Джерард го остави, за да успокои конете. Други коняри крещяха проклятия към драконовия ездач, докато му обясняваха, че е кацнал не където трябва и размахваха срещу му свити юмруци.
Ездачът чисто и просто пренебрегна виковете им. Скочи от седлото и махна с ръка към тях.
— Идвам от името на лорд Таргон — заяви той безцеремонно. — Нося спешни заповеди за наместник Медан. Доведете ми грифон, за да стигна по-бързо до щаба и се заемете с дракона. Погрижете се добре за него и го нахранете, защото отлитам още утре.
Щом чуха името на Таргон, конярите веднага си затвориха устите и се пръснаха да изпълнят заповедите на ездача. Неколцина отведоха синия дракон към пещерата, докато други се заеха с трудната задача да повикат с подсвирвания грифона. Щеше да отнеме време, понеже грифоните бяха прословути с раздразнителния си нрав и неизменните си опити да се престорят на глухи, когато ги викат, с надеждата, че господарят им ще се умори и ще ги остави на мира.
Джерард любопитно се запита какви ли новини носи мрачният рицар. Забелязал, че ездачът прокарва ръка през устата си, младият войн побърза да извади плоската бутилка от пояса си.
— Изглеждате ми жаден, сър — рече и му я подаде.
— Предполагам, че едва ли си сипал бренди в нея? — попита рицарят, като погледна с готовност към бутилката.
— Вода, за съжаление — отвърна Джерард.
Ездачът сви рамене, взе я и отпи. След като утоли жаждата си, му върна бутилката.