— И бездруго смятам да се възползвам от брендито на наместника веднага щом се видим. — Той се втренчи особено в него. — Идваш или заминаваш?
— Заминавам — отвърна войнът. — По нареждане на Медан. Чух, че идвате от името на лорд Таргон. Как реагира Негова светлост, когато научи, че войските на Берил атакуват Квалинести?
Рицарят отново сви рамене и се огледа презрително.
— Наместникът управлява доста затънтена провинция. Нищо чудно, че действията на драконесата са го хванали неподготвен. Но те уверявам, че лорд Таргон никак не беше изненадан.
Джерард въздъхна.
— Нямаш представа колко тежки са задълженията ми тук. Но няма мърдане. По цял ден ми се налага да се разправям с мизерници, които си мислят, че са много по-добри от нас, понеже живеят по цели векове. Човек дори не може да си поръча халба свястно пиво по тези места. А жените? До една високомерни и страшно горди от себе си… Да ти кажа право — приближи се той до ездача и снижи глас, — в действителност нямат нищо против нас. Жените на елфите си падат по мъжете на човеците, в това няма никакво съмнение. Само се преструват на недостъпни. Но предпочитат да те отведат някъде и да те подлъжат, след което започват да крещят до небесата, че си поискал да вземеш онова, което са ти предложили.
— Чувам, че наместникът се е смесил с тази сган. — Горната устна на ездача се повдигна презрително.
Джерард изсумтя.
— Наместникът… Той е повече елф, отколкото човек, мен ако питаш. Не ни дава да се позабавляваме дори за минутка. Е, предполагам, че сега всичко това ще се промени.
Вестоносецът го погледна многозначително.
— Да кажем само, че накъдето и да си се упътил, най-добре да побързаш, за да не изпуснеш веселбата.
Младият войн се взря в него с възхищение и завист.
— Бих дал всичко за едно назначение в главния щаб. Сигурно е страшно интересно да си постоянно край Негова светлост. Басирам се, че знаеш всичко за случващото се по широкия свят.
— Знам това, което трябва да знам — отвърна ездачът и се залюля на токовете на ботушите си, загледан с интерес към небето. — Обаче напоследък се замислям дали да не се преместя тук. Скоро за всички желаещи ще има достатъчно земя. Елфическа земя. Изискани къщи. Някоя елфида, стига да ги предпочиташ. — Той му хвърли пренебрежителен поглед. — Лично аз не бих се докоснал до някоя от тези студенокръвни вещици. Обръща ми се стомахът, само като се замисля. Но щом си решил, най-добре да се позабавляваш с някоя, преди окончателно да са изчезнали от тези места.
Джерард вече можеше да сглоби и сам същината на заповедите на Таргон. Планът на Господаря на Нощта беше съвсем ясен. Младият войн усети леко гадене. Очевидно възнамеряваше да заграби собствеността и домовете на елфите, да избие самите тях и да раздаде придобитото на най-лоялните членове на Ордена. Ръката на Джерард несъзнателно се сви около дръжката на меча. Искаше му се да изкорми надутия рицар тук и сега. За нещастие се налагаше да подмине това удоволствие. Наместникът щеше да свърши работата сам.
Ездачът раздразнено се плесна по бедрото с ръкавиците си и погледна към конярите, които продължаваха безрезултатно да крещят и ръкомахат към грифоните.
— Селяндури! — рече нетърпеливо. — Май пак ще трябва да върша всичко сам. Е, сър, желая ти лек път.
— Благодаря, подобно — отговори Джерард. Остана загледан след рицаря, докато мъжът крачеше сред конярите и ги налагаше с юмрук всеки път, когато му се стореше, че не получава отговорите, които заслужава. Скоро конярите се разбягаха, оставяйки на него да крещи към грифоните.
— Негодник — измърмори един от конярите и потърка натъртената си скула. — Сега цяла нощ ще трябва да се грижим за проклетия му дракон.
— На ваше място не бих се главоболил — обади се Джерард. — Сигурен съм, че рицарят ще се забави малко по-дълго, отколкото очаква. Доста по-дълго.
Конярят хвърли на Джерард яден поглед и като продължаваше да притиска бузата си, го поведе към пещерата.
Младият войн нервно започна да се подготвя за срещата със звяра, припомняйки си всяка, дори най-дребната информация, която някога беше чувал за драконите. От първостепенна важност беше да намери начин да контролира драконовия страх, в противен случай бързо щеше да се изправи пред непреодолим проблем. Стегна се. Не му оставаше нищо друго, освен да се надява, че куражът няма да го изостави и че не ще се посрами в очите на животното.
Конярите изведоха дракона от леговището му. Сам по себе си Бръснач беше невероятна гледка. Слънцето искреше по сините му люспи. Главата му бе изящно оформена — с проницателни очи и широки ноздри. Движеше се със зловеща лекота. Джерард никога досега не се бе оказвал толкова близо до дракон. Който и да е дракон. Моментално усети вледеняващ страх, ала чудовището не се опитваше да насочи мощта си към рицаря, така че в крайна сметка той изпита по-скоро благоговение и почуда.