Създанието очевидно беше напълно наясно, че го наблюдават с възхищение, защото разтърси гребен, разпъна, криле и размаха наоколо опашката си.
Един възрастен мъж — кривокрак и мършав — се отдели от дракона и приближи Джерард. Кривогледите му, потънали в дълбока плетеница от бръчки очи се втренчиха любопитно и подозрително в младия войн.
— Аз съм дресьорът на Бръснач, сър — каза мъжът. — Никога досега не се е случвало наместникът да преотстъпва дракона си другиму. Станало ли е нещо?
Джерард му подаде нарежданията на Медан. Старецът разгледа документите с не по-малко любопитство и дори приближи нос към печата, за да го изучи с онова, което вероятно беше единственото му здраво око. За момент рицарят си помисли, че дресьорът се кани да го задържи. Нямаше представа дали да се радва или да изпитва разочарование.
— Е, за всичко си има пръв път — вдигна рамене старецът и му върна нарежданията. Той забеляза черната броня и едната му вежда се повдигна. — Не смятате да летите с това чудо, нали, сър?
— Аз… предполагам — заекна Джерард.
Дресьорът очевидно бе възмутен от самата мисъл за това:
— Ще ви замръзнат срамотиите, сър! — Той поклати глава. — Е, ако влизахте в битка, да, тогава може би щяхте да запазите целия този баласт, но не е така. Ще летите надалеч и с голяма бързина. Все още пазя кожените дрехи на наместника. Нещо от тях може и да ви стане. Сигурно ще ви бъдат малко големички, но ще свършат работа. Имате ли някакви специални изисквания към оседлаването, сър? Наместникът предпочита седлото да е малко зад лопатките, но познавам ездачи, които обичат да е точно между крилете. Твърдят, че така возело по-меко.
— Аз… Наистина не зная… — Той отново погледна дракона и внезапно бе надмогнат от ясното съзнание, че измъкване няма.
— В името на Кралицата — възкликна старецът. — Никога досега не сте и подушвали дракон, прав ли съм?
Джерард се изчерви силно и призна, че е така.
— Надявам се, че няма да бъде много трудно — допълни, тъй като много добре си спомняше първите стъпки в ездата на кон. Ако му се наложеше да падне поне наполовина толкова пъти от гърба на дракона, колкото от този на коня…
— Бръснач е ветеран, сър — увери го гордо възрастният мъж. — Войник от главата до петите. Дисциплиниран е и се подчинява без второ нареждане. И не е толкова темпераментен, колкото са някои от сините. Двамата с генерала са се били рамо до рамо от Войната с Хаос насам. Когато обаче онези разплути отрепки, които наричат себе си велики дракони, се появиха, наместникът скри Бръснач. В началото Бръснач не беше много доволен и все още изпитва известни съмнения. Двамата често спореха на тази тема.
Старецът отново поклати глава. Той присви очи към Джерард.
— Мисля, че поне донякъде ми е ясно все пак — кимна с прошарената си глава. — И до нас достигнаха слуховете, че Зелената кучка се е упътила насам. — Наведе се по-близичко до рицаря и прошепна високо: — Не му се давайте, сър. Ако дори за миг си помисли, че има шанс да се изправи срещу зеления звяр, който изби толкова много от роднините му, ще остане и ще се бие — със или без разрешението на наместника. Просто го отведете в безопасност оттук, сър. Желая късмет и на двама ви.
Джерард отвори уста, за да го увери, че съвсем скоро и Бръснач, и той самият ще бъдат отново във вихъра на сражението, веднага щом достави съобщението на Медан, но се побоя да не каже повече от необходимото. Най-добре беше старецът да запази вярата си.
— Дали… Бръснач ще има нещо против мен, след като не съм наместник Медан? — попита колебливо. — Не бих искал да го разстройвам. Може да откаже да ме носи на гърба си.
— Бръснач е изцяло отдаден на наместника, сър, но веднага щом му стане ясно, че изпълнявате неговите заръки, ще ви служи от сърце и душа. Нека ви представя един на друг.
Бръснач слушаше изключително внимателно, докато едва ли не загубилият ума и дума Джерард му разясняваше мисията и дадените нареждания.
— Коя е целта ни? — попита настоятелно драконът.