— Все още не мога да ти разкрия това — каза рицарят с извинителен тон. — Ще ти кажа веднага щом се издигнем във въздуха. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.
Създанието разтърси глава, за да покаже готовността си да се подчини. Очевидно не беше от разговорливите и след единствения въпрос, който зададе, изпадна в дисциплинирано мълчание.
Оседлаването на дракона отне известно време, и не понеже Бръснач по какъвто и да било начин спъваше операцията, а защото самото действие по наместването на седлото и пристягането на неизброимите каиши и закопчалки на сбруята беше сложна и деликатна работа. Скоро Джерард бе облечен в кожените дрехи, състоящи се от ватирана връхна дреха с дълги ръкави и високо пристегнати панталони, кожени ръкавици и кожена шапка, която твърде много наподобяваше качулката на екзекутор и заедно с главата предпазваше шията и врата. Връхната дреха беше твърде голяма, панталоните — твърди, а шапката — прекалено задушлива. Рицарят откри, че не вижда почти нищо през тесните процепи за очите и се зачуди защо ли изобщо са си направили труда да ги изрежат. Емблемата на Рицарите на Нерака — мъртвешката лилия и черепа — беше избродирана така, че да бъде част от шева на вълнената подплата.
Освен всичко това и меча нищо друго не подсказваше, че Джерард е Мрачен рицар. Прибра писмото, което носеше, в кожената чанта и я привърза здраво към седлото.
Когато драконът и ездачът му бяха готови за отлитане, слънцето вече се издигаше високо в небето. Младият войн неумело се покачи на гърба на създанието, подпомогнат от конярите и дракона, чието търпение можеше да се опише единствено като образцово. Зачервеният от смущение Джерард едва беше успял да се намести и да улови юздите, когато Бръснач подскочи право към небето, отблъсквайки се с мощните си мускулести задни крака.
Ускорението смъкна стомаха му чак в ботушите, а самият той се залови така здраво, че в същия миг усети как пръстите му се сковават до пълна безчувственост. Когато обаче драконът разпери криле и се извиси в късната утрин, рицарят откри, че го обзема внезапно въодушевление.
Никога дотогава не бе успявал да си отговори на въпроса защо някой изобщо би искал да бъде част от драконово отделение. Най-после разбираше. Изживяването беше едновременно възхитително и ужасяващо. Връхлетяха го полузабравени спомени от детството, мечти, в които искаше да се рее също като орлите. По онова време дори бе направил опит да постигне мечтите си, скачайки с разперени ръце от покрива на хамбара в родния дом, само за да се приземи в купа сено — което пък едва не му бе струвало пречупен на две врат. Трепетът от вълнението затопли кръвта му и поне донякъде разводни сковаващия страх в стомаха.
Докато наблюдаваше как земята стремглаво изпада изпод краката им, изумено си даде сметка, че не той, а светът напуска него. Тишината беше завладяваща и абсолютна и нямаше нищо общо с онази тишина, на която бе навикнал досега. Онази тишина беше нещо съвсем различно и често се състоеше от звуци, с които сме навикнали дотам, че дори не им обръщаме внимание: чуруликането на птици, шепота на вятъра в листата на дърветата, далечните гласове, бълбукането на някой ручей или поток.
Сега обаче чуваше единствено поскърцването на сухожилията на драконовите криле. А когато създанието улови едно топло въздушно течение, не се усети дори намек за звук. Тишината го изпълваше с усещане за умиротвореност и еуфория. Вече не беше част от света. Рееше се над всичките му грижи, тревоги и проблеми. Чувстваше странна безтегловност, сякаш по някакъв начин бе успял да изхлузи от себе си онова, което го правеше тромав и мъчноподвижен. Изведнъж мисълта, че отново ще трябва да се върне там долу, обратно към тегобите и товара на всекидневието, го накара да изпита пристъп на отвращение. Би могъл да лети вечно, да отлети до мястото, където слънцето залязваше или се скриваше луната.
Драконът подмина върховете на дърветата.
— В каква посока сме? — попита той с бумтящ глас, отърсвайки Джерард от надмогващото усещане на полета.
— В северна — извика в отговор рицарят. Вятърът мигом изтръгна думите от устата му и ги отвя в брулещия си поток. Драконът обърна глава, за да чува по-добре. — Солантъс.
Бръснач го изгледа подозрително. За момент Джерард се запита дали създанието няма да откаже да полети натам. Привидно Солантъс се намираше в неутрална територия, но Соламнийските рицари го бяха превърнали в тежко укрепена твърдина, може би в един от най-добре защитените градове по лицето на Ансалон. Бръснач беше длъжен да попита защо искат от него да се насочи към вражески земи, а ако отговорът не му харесаше — имаше с нищо неотменимото право да изтръска рицаря от гърба си.