Хилядата стрелци елфи, въоръжени със своите легендарни с точността си дълги лъкове, се вглеждаха към печалните останки на нашествениците и всеки от тях избираше внимателно първата си цел. Стрелците бяха толкова много, че ако в този миг някой дадеше заповед да открият огън, напредващите войници щяха да заприличат на игленици.
Елфите се взираха несигурно в командирите си. И те, и командирите им вече бяха чули ширещите се из града слухове. Всеки от стрелците имаше по някой болен у дома: съпрузи, майки, бащи, деца — умиращи от пагубната болест. Мнозина от войните също страдаха от началния стадий на заболяването и бяха по местата си единствено с цената на невероятно усилие на волята. Същото важеше и за командирите им. Членовете на кирата, които не бяха част от редовната армия, стояха увити в наметалата, слети с тъй обичаните от тях растения, храсти и листа, оглеждаха стрелците край себе си и мълчаха мрачно.
Мина се насочи неустрашимо право срещу сребърните порти на града и навлезе в обсега на стрелците, без дори да трепне, седнала върху наперения кон, който бе извил глава и помръдваше нервно с опашка. До нея крачеше огромен минотавър. Следваха ги рицарите и пехотинците. Сега, след като вече бяха влезли в полезрението на защитниците по стените, войниците положиха известни усилия да стегнат редиците, да изправят гърбове и да си придадат по-храбър вид, макар без съмнение немалко от тях да тръпнеха от мисълта за проблясващите върхове на насочените срещу им стрели.
Точно пред портите Мина накара коня си да спре. Гласът й прозвуча ясен и чист като звука от сребърни звънчета:
— Аз съм Мина. Дойдох в Силваност от името на Единия Бог. Идвам, за да науча своите братя и сестри елфи как да почитат Единия Бог и как да служат на Единия Бог. Призовавам ви сега, жители на Силваност, да отворите портите, за да пристъпя в мир.
— Не й се доверявайте! — извикаха елфите от кирата. — Не я подценявайте!
Никой не ги слушаше. А когато един от тях, мъж на име Ролан, вдигна лъка си и вече се канеше да стреля срещу нея, някой го удари така, че елфът се строполи окървавен на паважа. Видели, че едва ли ще им обърнат повече внимание, членовете на кирата вдигнаха ранения и напуснаха столицата, за да се оттеглят в своите гори.
Напред пристъпи глашатай и зачете:
— Негово величество кралят заповядва портите на Силваност да бъдат разтворени за Мина, която Негово величество провъзгласи за Убиец на дракони и Спасител на Силванести.
Елфите сведоха лъковете си и нададоха нестройни радостни викове. Пазачите побързаха да отидат при портите, изработени от стомана, сребро и магия. И макар тези порти да изглеждаха крехки и чупливи, и фини като паяжина, никоя сила по лицето на Крин не можеше да ги разбие, освен ако тази сила не беше драконов дъх. Явно обаче Мина просто трябваше да постави ръка върху тях, за да ги разтвори.
Водачката влезе в Силваност съвсем бавно. Минотавърът я следваше неотлъчно, като се вглеждаше неприветливо и недоверчиво край себе си с ръка на дръжката на меча. Войниците също тръгнаха напред — нервни, бдителни и предпазливи. След първоначалните радостни възгласи елфите се умълчаха. Тълпата се бе скупчила от двете страни на пътя — тебеширенобял под лъчите на луната. Никой не говореше. Чуваше се единствено подрънкването на ризници, брони и оръжия и тропота на тежко подковани ботуши.
Мина беше изминала съвсем кратко разстояние, а войниците й още не бяха влезли напълно в града, когато тя внезапно накара коня си да спре. Беше чула звук и сега се вглеждаше към тълпата.
Тя слезе от седлото, напусна пътя и се насочи право към елфите. Огромният минотавър изтегли меча си и вече се канеше да я последва, когато едно-единствено издигане на ръката от нейна страна го накара да се закове намясто. Мина приближи до млада елфида, която напразно се опитваше да приглуши плача на хленчещото си тригодишно дете. Именно този плач бе накарал водачката да спре.