— Благословена да си! Благословена да си, Мина! — започнаха да повтарят някои от по-младите елфи наоколо и да се приближават все повече, да протягат ръце, да я умоляват да излекува тях или някой от семейството им. Тълпата се люшна, заплашвайки да я премаже в обожанието си.
Минотавърът Галдар, заместник-командир на Мина и самоназначил се телохранител, се запровира през множеството. Най-сетне се добра до нея и я издърпа, отблъсквайки някои от най-отчаяните със силните си ръце.
Водачката се покачи на коня, изправи се на стремената и вдигна ръка, за да въдвори тишина. Елфите моментално се умълчаха и напрегнато заслушаха какво има да им каже.
— Дадено ми беше да ви известя, че всеки, който помоли Единия Бог смирено и искрено, ще се спаси от пагубната болест, която Циан Кръволок ви е донесъл. Единият Бог ви освобождава от тази напаст. Молете се на Единия Бог на колене, признайте Единия Бог като истинския бог на елфите и ще се излекувате.
По-младите веднага паднаха на колене и започнаха да се молят. Някои от по-възрастните отказваха. Никога дотогава елфите не се бяха молили на друг бог, освен на Паладин. Зачу се мърморене, че от кирата са били прави, ала сетне онези, които първи бяха коленичили, се заизправяха с радостни викове, че болката е отминала. При вида на чудото все повече и повече от елфите падаха на земята и издигаха гласове във възхвала. Възрастните наблюдаваха ставащото невярващо и ужасено и клатеха глави. Един от тях, облечен в камуфлажното наметало на кирата, остана вгледан задълго в Мина, след което просто се обърна и изчезна сред сенките.
Кървавочервеният кон продължи напред с бавен ход. Войниците на водачката разчистваха пътя пред нея. Кулата на звездите искреше меко в лунната светлина, сочейки пътя към небесата. Крачейки до Мина, Галдар се стараеше да диша колкото може по-малко. Наситената миризма на елфи се промъкваше в носа му и го задавяше — сладка и тежка, като нещо умряло от дълго, дълго време.
— Мина — изръмжа той, — та това са елфи! — Той дори не направи опит да прикрие отвращението си. — За какво са му пък те на Единия Бог?
— За Единия Бог душите на всички смъртни са ценни, Галдар — отвърна тя.
Минотавърът обмисли думите й, но продължаваше да не разбира. Погледна към нея и видя, че в лунната светлина в кехлибарените й очи се тълпят стотици, хиляди мънички фигурки на елфи.
В нощта молитвите към Единия Бог биваха изричани и прошепвани на елфически, а Мина продължаваше да навлиза все по-навътре в Силваност.
Силваношей, син на Алхана Звезден бриз и Портиос от Дома на Солостаран, наследник на двете елфически кралства Силванести и Квалинести, стоеше, опрял лице в кристалните стъкла на прозореца и се взираше в нощта.
— Къде е тя? — попита нетърпеливо. — Не, чакай! Мисля, че я виждам! — Той остана вгледан задълго, след което отстъпи с въздишка. — Не, не е тя. Объркал съм се. Но защо не идва? — Внезапно по лицето му се изписа страх. — Мислиш ли, че й се е случило нещо, братовчеде?
Кайрин отвори уста, за да отговори, но преди да е успял да го стори, Силваношей се бе обърнал към един от прислужниците:
— Открий какво става при портите. Върни се, за да ме уведомиш възможно най-бързо.
Слугата се поклони и излезе, като остави двамата сами.
— Братовчеде — произнесе Кайрин. Стараеше се гласът му да не издава никакви чувства. — За шести път в продължение на половин час изпращаш някой там. И този ще се върне, за да ти каже съвсем същото, както и предишните. Процесията напредва бавно, понеже жителите на града са се стекли и настояват да я видят с очите си.
Силваношей се върна при прозореца и загледа навън с нетърпение, което дори не се опитваше да прикрие.
— Допуснах грешка. Трябваше лично да отида да я посрещна. — Той се втренчи студено в братовчед си. — Не биваше да те слушам.
— Братовчеде — произнесе с въздишка Кайрин, — нямаше да изглежда никак добре. Ти, кралят, да посрещаш лично водача на нашите врагове. Достатъчно зле е, че я допуснахме в очертанията на града — измърмори под нос, ала младият владетел имаше остър слух.
— Необходимо ли е да ти напомням — каза отчетливо той, — че именно водачът на нашите врагове ни помогна да се избавим от машинациите на дракона Циан Кръволок? Тя ме върна сред живите и пак благодарение на нея успях да сваля щита, който изсмукваше жизнените сокове на народа ни. Само заради нея получих възможност да изтръгна Дървото на щита и да спася жителите на Силванести. Ако не беше Мина, сега по улиците на столицата щеше да има не тълпи, а единствено трупове.