— Известно ми е — съгласи се Кайрин. — И все пак, не мога да не се запитам защо? Какви са мотивите й?
— Аз мога да попитам същото и теб самия, братовчеде — изрече с хладен тон Силваношей. — Какви са твоите мотиви?
— Не разбирам какво намекваш — отвърна Кайрин.
— Наистина ли? Доложиха ми, че заговорничиш зад гърба ми. Видели са те да се срещаш с членовете на кирата.
— И какво от това, братовчеде? — попита с помирителен тон Кайрин. — Та те са твои верни поданици.
— Те не са мои верни поданици! — каза разгневено младият крал. — Те заговорничат срещу мен!
— Заговорничат срещу нашите врагове, Мрачните рицари…
— Имаш предвид срещу Мина. Не срещу рицарите, а срещу Мина. Това е все едно да заговорничат срещу мен.
Братовчед му въздъхна тихо и рече:
— Има някой, който очаква да се види с теб.
— Не желая да се виждам с никого — отговори Силван.
— Мисля, че е най-добре да го направиш — продължи Кайрин. — Идва от страна на майка ти.
Силваношей се извърна от прозореца и се втренчи в него.
— Какви ги говориш? Майка ми е мъртва. Умря в нощта, когато великаните нападнаха лагера ни. Нощта, в която пропаднах през щита…
— Не, братовчеде — възрази Кайрин. — Твоята майка, Алхана, е жива. Тя и нейните сили току-що са прекосили границата. Влязла е във връзка с кирата. Ето защо… Опитали са да се срещнат с теб, но им е било отказано. Така че дойдоха при мен.
Кралят се отпусна в един стол. Сведе лице в разтрепераната си длан, за да скрие напиращите сълзи.
— Прости ми, братовчеде — добави Кайрин. — Трябваше да ти го съобщя в по-добър час.
— Не! Едва ли можех да получа по-радостни новини! — извика Силваношей, като вдигна глава. — Пратеникът на майка ми е тук? — Той се изправи и тръгна нетърпеливо към вратата. — Нека го въведат.
— Не е в чакалнята. Тук в двореца едва ли е в безопасност. Позволих си свободата да…
— Разбира се. Напълно бях забравил. Майка ми е мрачен елф — кимна с горчивина младежът. — Грози я заплаха от смъртно наказание, както и всички, които са избрали да я следват.
— Вече имаш властта да изправиш тази несправедливост.
— Може би по закон — отвърна Силваношей. — Но законите не могат да изтрият годините на омраза. Отиди да го доведеш тогава, където и да си го скрил.
Кайрин напусна стаята. Силван се върна при прозореца, за да се опита да въведе поне някакъв ред в мислите си. Майка му беше жива. Мина се връщаше при него. Трябваше да уреди нещата така, че двете да се срещнат. Щяха да си допаднат. Е, може би не веднага, но…
Доловил стържещ звук зад себе си, той се извърна точно навреме, за да забележи раздвижване зад една от тежките завеси. Сетне завесата бе издърпана встрани, разкривайки отвор в стената — таен проход. Силваношей беше чувал разни истории от майка си за тези проходи, така че на шега бе решил да ги потърси, но откри единствено този. Водеше до тайна градина, понастоящем изпълнена с мъртви растения — следствие от зловредното влияние на щита.
Кайрин пристъпи иззад завесата. Последва го друг елф. Новодошлият бе загърнат в наметало и криеше главата си под качулка.
— Самар! — извика Силван, залят от напиращи чувства, които едновременно му носеха удоволствие и болка.
Първоначалният му импулс бе да изтича и да стисне ръката на генерала, може би дори да го прегърне. Толкова се радваше, че вижда Самар жив, че майка му е жива. Кайрин очевидно се надяваше именно на подобно развитие на срещата. Освен това искрено се надяваше новините, че Алхана е оживяла и че армията й е пресякла границата, да отвлекат поне за малко мислите на краля от Мина.
За съжаление, мечтите му бяха обречени на пълен провал.
Самар не съзираше в Силваношей крал. Самар съзираше в него разглезеното дете, облечено в хубави дрехи и натруфено в скъпоценности, докато собствената му майка е принудена да носи дрехи от грубо домашнотъкано платно и да се предпазва от студа със стоманена ризница. Заварваше Силваношей заобиколен от удобствата на един дворец, където всичките му желания можеха да бъдат изпълнени на секундата, и в същото време си представяше Алхана зъзнеща в някоя пещера. Пред очите му имаше обширно легло с дебел дюшек, с одеяла от най-чиста вълна и копринени чаршафи, но в спомените му майката на краля спеше на ледената земя, увита в прокъсаната си наметка.