Силваношей хвърли бегъл и изпълнен със студенина поглед през рамото си.
— Грешиш, Самар. Майка ми побягна и никой не я разбра, никой не изпита уважение към нея. Вместо това я презират. Няма да допусна същата грешка. Благодаря ти, че дойде, Самар. Свободен си.
Разтреперан и поразен от собствената си дързост, той отново се загледа невиждащо през прозореца.
— Неблагодарен хлапак! — Генералът се давеше в злъчта на собствената си ярост и едва успяваше да произнесе правилно думите. — Ще ме последваш, дори ако трябва да те влача след себе си!
Кайрин пристъпи между Самар и краля.
— Сър, смятам, че е най-добре да тръгвате — каза със сведени очи и спокоен глас. Беше разгневен и на двама им, разгневен и разочарован. — Или ще бъда принуден да извикам стражата. Негово величество взе решение.
Самар игнорира Кайрин и се втренчи заплашително в Силван.
— Ще си тръгна. Ще се върна при майка ви. И ще й предам, че нейният син е направил благородна и героична саможертва в името на своя народ. Няма да й кажа истината: че е останал от любов към една от вещиците на човеците. Не ще го чуе от мен, но от други. Ще научи и сърцето й ще бъда разбито. — Той хвърли наметката в краката на краля. — Вие сте глупак, млади човече. Не бих имал нищо против, ако безразсъдството ви причини единствено вашата смърт, ала за съжаление, то ще погуби всички ни.
Той прекоси стаята с широка крачка и се насочи към тайния проход. Отметна завесата с такова ожесточение, че едва не я изтръгна от пръстените на корниза.
Силваношей погледна унищожително Кайрин:
— Не мисли, че не разбирам какво целиш. Искаш да ме премахнеш и сам да се възкачиш на трона!
— Не можеш да мислиш подобно нещо за мен — отвърна тихо братовчед му. — Не е необходимо.
Младият крал упорито се опита да го обори в съзнанието си, но така и не успя. От всички, които познаваше, единствен Кайрин изглежда хранеше някакви топли чувства и привързаност към него. Към самия Силваношей. Не към Негово величество, краля.
Той се отдалечи от прозореца и взе ръката на братовчед си. В гласа му се долавяше изненадваща топлота:
— Съжалявам. Прости ми. Толкова се ядосах, че не знаех какво говоря. Сигурен съм, че си имал добри намерения. — Той се загледа след Самар. — Зная, че и той има добри намерения, но не разбира. Никой не разбира.
Силваношей усети как го връхлита чудовищна слабост. Не беше спал от толкова дълго време, че дори не си спомняше откога. Щом затвореше очи, виждаше лицето й, чуваше нейния глас, долавяше допира на устните й, а сърцето му подскачаше, кръвта му заиграваше и не му позволяваше да заспи. Вместо това просто се взираше в мрака в очакване тя отново да се върне при него.
— Догони го, Кайрин. Увери се, че на път за навън няма да му се случи нищо лошо. Не бих искал да пострада.
Братовчед му безпомощно се вгледа в него, въздъхна, поклати глава и побърза да изпълни дадените нареждания.
Силваношей се върна обратно при прозореца.
7
Пътуване по реката на мъртвите
Всеизвестна и печална истина е, че злощастието на другите, колкото и ужасно да е то, винаги бледнее пред нашето собствено. Ако в този момент някой кажеше на Гатанко, че към елфите се е устремила армия от гоблини и хобгоблини, дракониди, наемници и убийци, гномчето щеше да се изсмее подигравателно и да завърти очи от досада.
— Мислят си, че имат неприятности? — би попитал той. — Ха! Значи трябва да ги напъхат в подводна лодка и да ги пуснат на дъното на океана в компанията на луда човешка жена, която настоява да следваш някакви си мъртъвци. Ето какво значи да си имаш неприятности.
А ако му кажеха, че неговият приятел, кендерът, който му бе помогнал най-сетне да намери начин да картографира Лабиринта от жив плет и по този начин да осъществи Мисията на живота си, понастоящем е в плен на най-могъщия магьосник в света в неговата Кула на Върховното чародейство, Гатанко просто би се подсмихнал презрително.
— Значи кендерът си мисли, че е в беда? Ха! Защо не опита да обслужва съвсем сам подводна лодка, когато за това е нужен екипаж от двайсет души? Ето това наричам аз беда!
В действителност подводната лодка работеше далеч по-добре с екипаж от един човек, понеже останалите деветнайсет така или иначе щяха да добавят допълнително ненужно тегло, да се пречкат и да дишат целия въздух, с който разполагаха. Пътешествието на лодката наистина бе започнало с екипаж от двайсет души още от връх Няма значение и бе завършило при Цитаделата на светлината. По някакъв начин обаче, останалите или се бяха загубили и забутали някъде, или пък бяха получили сериозни изгаряния, така че в крайна сметка, от обикновен пътник Гатанко се бе превърнал в единствен пътник с неограничени правомощия. Не знаеше абсолютно нищо за сложно устроените механизми и начина на задвижване на ВНК Неразрушимия, което пък без съмнение беше и основната причина плавателният съд все още да не е потънал.