Ала, макар да не харесваше новото тяло, което, без дори да е пожелала, беше получила в нощта на ужасната буря, постепенно осъзнаваше, че силата и енергията му й бяха добре дошли в нуждата да последва мъртвите до мястото, накъдето я водеха. Възрастната Златна Луна едва ли би стигнала толкова далеч, тъй като вече се намираше близо до смъртта — телом и духом. Може пък това да беше и причината, поради която Първата учителка единствена от всички други успяваше да съзре мъртвите: сега беше по-близо до тях, отколкото до живите.
Бледата река на мъртвите протичаше над обветрените дюни и се носеше все на север. Дългите зеленикавокафяви треви из пясъците се поклащаха леко от преминаването им. Златна Луна вдигна полите на бялата роба, която я отличаваше като Мистик от Цитаделата на светлината, и се приготви да потегли.
— Чакай! — извика Гатанко, който през цялото време се бе взирал със зяпнала уста към разрушенията по Неразрушимия. — Какво правиш? Къде отиваш?
Тя не му отговори, просто тръгна напред. Ходенето беше трудно. На всяка крачка затъваше в ситния бял пясък. Робата допълнително затрудняваше движенията й.
— Не можеш да ме оставиш — заяви Гатанко. Той махна с омазана в масло ръчичка. — Изгубих маса време да те прекарам през Новото море, а сега корабът ми е счупен. Как според теб да се върна обратно към Мисията на живота си и да продължа да картографирам Лабиринта от жив плет?
Златна Луна спря и се обърна. Гномчето не изглеждаше никак добре. Косата му бе разрошена, брадата — невчесана, а лицето му беше пламнало от праведен гняв и възмущение, без да споменаваме за лекетата от смазочно масло и кръв.
— Благодаря ти, че ме доведе — издигна глас тя, за да надвика брулещия вятър и шума от разбиващи се вълни. — Съжалявам за твоята загуба, но не мога да сторя нищо, за да ти помогна. — Жената погледна на север. — Пътят ме зове. Нямам време за губене тук или където и да е на друго място. — Отново се взря в гнома и добави с омекнал глас: — Не бих искала заради мен да останеш съвсем сам. Ако искаш, можеш да дойдеш.
Гатанко погледна първо нея, а после и Неразрушимия, който определено не беше защитил името си. Дори и на него, обикновения пътник, му беше ясно, че поправката ще продължи дълго и ще струва скъпо, а и като се вземеше предвид фактът, че така и не бе разбрал как работи подводната лодка, без съмнение ремонтът щеше да го изправи пред непреодолими технически трудности.
— Пък и — рече си поободрено — съм сигурен, че собственикът я е застраховал и ще бъде напълно компенсиран за понесените щети.
Последното предположение беше доста оптимистично. Някой би добавил и нереалистично, доколкото Гилдията по ЗастраховкиИсковеИзкупуванеПродаванеНаПраваСблъсъциЗлополукиОсакатяванияПожариНаводненияДругиБезСлучаитеКогатоБоговетеИматПръст дори и веднъж в цялото си съществуване не бе изплатила обезщетение по някой иск, въпреки че след края на Войната на Хаоса към нея бяха завалели обвинения и съдебни дела, целящи да я накарат да признае, че БезСлучаитеКогатоБоговетеИматПръст вече не се брои, след като всички знаеха, че боговете отдавна ги няма. Дори и по този начин делата първо трябваше благополучно да преминат през съдебната система на гномите, но беше сигурно, че никое от тях няма да приключи в рамките на естествената продължителност на живота на ищците, а ще бъде предавано от поколение на поколение, додето най-сетне обслужването на съдебните такси не стигне до задънена улица с финансовия крах на цели династии от заинтересовани.
Гатанко имаше съвсем малко лични вещи, които бързо изрови от останките на кораба. Най-ценното — своята карта на Лабиринта — така и не бе успял да вземе със себе си. Беше напълно уверен обаче, че картата ще бъде счетена за Чудото на Всички Чудеса, а следователно и внимателно съхранена на възможно най-сигурното място в Цитаделата на светлината.
Единствената принадлежност, която успя да спаси от кораба, беше един нож, собственост на покойния капитан. Самият нож беше забележителен с това, че към него бяха прикачени всякакви инструменти, вършещи работа почти за всичко. Можеше да отвори бутилка вино, да ти каже в коя посока е север и дори да счупи черупката на стрида. Единственият му недостатък беше, че човек не можеше да отреже нищо с него, тъй като му липсваше острие (на изобретателя очевидно му бе свършило мястото), но това беше дребно неудобство в сравнение с ценната възможност да подстрижеш космите в носа си.