Гатанко мушна ножа в омазаните си с мастило и смазка дрехи и зацапа по плажа, като непрестанно се пързаляше и падаше. Спря само веднъж, за да хвърли последен поглед към Неразрушимия. Подводната лодка приличаше на изхвърлен от вълните кит и вече изчезваше под пясъка.
После гномчето отново тръгна подир Златна Луна, която следваше реката на мъртвите.
8
Балансов отчет
Пет дни след атаката на Берил срещу Цитаделата на светлината, пет дни след свалянето на щита над Силванести и пет дни подир навлизането на войските на драконесата в кралството Квалинести, лорд Таргон седеше зад писалището си и разглеждаше докладите, които неспирно се стичаха към него от всички части на континента Ансалон.
В началото сведенията, изпратени от Малис, му се сториха приятни. Чудовищната драконеса Малистрикс, която всички признаваха за неоспорим владетел на Ансалон, бе приела донесението за агресивното поведение на своята братовчедка доста по-добре, отколкото Таргон дори си бе мечтал. Естествено, че Малис беше побесняла и наговорила какво ли не, ала в края на краищата бе излязла със становището, че всяко по-нататъшно действие на Берил отвъд Квалинести ще бъде прието като директна заплаха, с която драконесата ще се разправи бързо и безжалостно.
Колкото повече мислеше върху последното обаче, толкова повече му се струваше, че трябва да преразгледа първоначалната си реакция. Малистрикс беше прекалено сговорчива и бе приела новините твърде спокойно. Със сигурност гигантската червена драконеса кроеше нещо и каквото и да бе то, без съмнение щеше да се окаже с катастрофални последици. Поне за момента тя оставаше в бърлогата си, явно доволна от факта, че той е изявил желание да се справи със ситуацията. Което пък той наистина възнамеряваше да стори.
Според докладите, в пристъп на наранено честолюбие Берил беше превърнала Цитаделата на светлината и кристалните й куполи в купчина натрошено стъкло. Така твърдяха шпионите на Таргон, които от първа ръка свидетелстваха, че деянието й е било продиктувано от неспособността й да открие безценния магически артефакт. От неизмерими загуби в човешки животи ги беше спасил единствено факта, че преди да се разбеснее, Берил бе изпратила наземни отряди от дракониди, които лично да издирят и безценния предмет, и магьосника, който го притежаваше.
Отсрочката бе дала достатъчно време на местните жители да избягат във вътрешността на острова. По този начин и самите агенти на Таргон, които междувременно се бяха подвизавали с фалшиви самоличности в Цитаделата с надеждата да открият защо магическите им способности са започнали да отслабват, бяха успели да оцелеят достатъчно дълго, за да му изпратят докладите си. Берил бе напуснала битката рано, оставяйки черната работа на червените си любимци. Драконидите пък бяха последвали жителите на острова в бягството им, само за да срещнат ожесточената съпротива на Соламнийските рицари и местните племена. В крайна сметка драконидите бяха понесли тежки загуби.
Таргон не харесваше драконидите, така че загубите им не го интересуваха.
— Следващият доклад — каза той на ординареца си.
Помощникът му извади поредния пергаментов свитък:
— Съобщение от наместник Медан, милорд. Наместникът се извинява за забавянето в отговора си, но твърди, че вестоносецът ви е претърпял неприятна злополука. Летял към Квалиност, когато грифонът му внезапно обезумял от ярост и го атакувал. Успял е да достави писмото ви, но по-късно е умрял от раните си. Наместникът заявява, че ще изпълни заповедите ви и ще предаде Квалиност на Берил заедно с Кралицата майка, която е задържал в плен. Освен това е разпуснал Сената и е арестувал всички сенатори ведно с Водачите на Дома. Канел се е да задържи и крал Гил тас, но са успели да измъкнат младежа буквално под носа им и в момента го укриват. Докладва, че армията на драконесата среща съпротива от силите на елфите и това забавя придвижването й, но загубите са незначителни.
— Ако новините са верни, значи имаме повод за радост — произнесе намръщено Таргон. — Никога не съм имал доверие на Медан. В миналото беше един от любимците на Ариакан. Това е и причината, поради която го назначих за наместник на Квалинести. Напоследък Берил все по-често ми повтаря, че е станал повече елф, отколкото човек, че отглеждал цветя и по цял ден свирел на лютня.
— И все пак засега държи положението под контрол, милорд — напомни му ординарецът, като надникна иззад свитъка в ръцете си.