Таргон изсумтя.
— Ще видим. Изпрати писмо до великата зелена кучка, че Квалиност е неин и че се надявам да го остави такъв, какъвто го е заварила. Приложи балансовия отчет на приходите ни от столицата за последната година. Това трябва да я убеди.
— Да, милорд — отвърна помощникът и си записа нещо.
— Някакви новини от Санкшън? — полюбопитства с примирен тон Господарят на Нощта, сякаш искаше да подчертае, че ако има, изненадата ще бъде пълна.
Добре укрепеният Санкшън, разположен на западните брегове на Новото море, контролираше главните пристанища в тази част на Ансалон. По време на Войната на Копието градът бе изпълнявал функцията на главна крепост на драконовите повелители, но понастоящем беше в ръцете на мистериозен чародей на име Хоган Примката. Смятайки, че действа самостоятелно, Мрачните рицари бяха хвърлили големи усилия да го убедят да работи съвместно с тях, за да получат така необходимото им пристанище в Санкшън. А за да улеснят решението му, пък и защото бяха наясно, че Соламнийските рицари също се трудят по въпроса, от Ордена на Рицарите на Нерака бяха поставили града под обсада, която се проточваше от месеци насам. Единственият по-сериозен опит на соламнийците да я разкъсат бе осуетен от тази Мина, която току-що бе завладяла Силванести. Таргон предполагаше, че вероятно трябва да й бъде благодарен, задето е спасила положението. И щеше да й бъде два пъти по-благодарен, ако в действителност й беше дал пряка заповед да го стори.
— Санкшън все още е под обсада, милорд — отговори ординарецът, докато разлистваше най-долните листове от купчината. — Командващите офицери се оплакват, че не разполагат с достатъчно хора, за да го превземат. Настояват, че ако силите на генерал Дога не са били отклонени към Силванести, градът отдавна е щял да падне в ръцете ни.
— Да, а аз съм блатно джудже — отвърна презрително Таргон. — Веднага щом осигурим Силванести, ще се разправим и със Санкшън.
— Колкото до Силванести, милорд — върна се към върха на купчината помощникът му и извади един лист. — Разполагаме с доклада от разпита на пленените елфи. Тримата — двама мъже и една жена — са членове на така наречения „кират“, нещо като граничен патрул, струва ми се.
Той му подаде сведенията. Непосредствено след падането на Силванести Господарят на Нощта бе наредил на Дога да залови неколцина елфи и да ги изпрати в Джелек за разпит. Таргон прегледа доклада набързо. Веждите му се повдигнаха изумено, след което отново се сключиха начумерено. Не можеше да повярва на написаното, така че отново препрочете онова, което вече знаеше.
Той се втренчи в ординареца:
— Запознат ли си? — попита.
— Да, милорд — отговори помощникът.
— Това момиче е лудо! Напълно побъркано! По-лошо, мисля, че дори не е на наша страна! Да лекува елфите? Да лекува проклетите елфи!
Таргон вдигна листа и зачете на глас:
— „В този момент я следват тълпи от млади последователи. Елфите са наобиколили двореца, където е отседнала, и очакват появата й.“ И това: „Успяла е да прелъсти крал Силваношей, който на всеослушание е заявил, че възнамерява да се ожени за нея. Новините силно са разгневили майка му Алхана Звезден бриз. Тя е направила опит да го убеди да напусне столицата, преди Мрачните рицари да са я превзели. Твърди се, че Силваношей е напълно заслепен от Мина и е отказал да избяга.“
Той хвърли разгневено листа на земята.
— Това не може да продължава повече. Мина е заплаха за нас. Трябва да я спрем.
— Може да се окаже трудно, милорд — каза ординарецът. — От доклада на Дога ще откриете, че генералът одобрява и се възхищава от всичко, което тя прави. Омаяла е и него. Хората му са започнали да й се подчиняват. Отбележете и че сега Дога подписва писмото си „От името на Единия Бог“.
— Тази Мина ги е омагьосала. Щом изчезне, отново ще си възвърнат здравия разум. Но как да се отървем от нея? Проблем. Не бих искал частите на Дога внезапно да се обърнат срещу мен…
Таргон отново вдигна доклада и го препрочете. Този път по устните му плъзна усмивка. Остави листа, облегна се в креслото и започна да планира. Цифрите, помисли си, се подреждаха идеално.
— Затворниците елфи живи ли са още? — попита внезапно.
— Да, милорд. Отчели са вероятността да ви потрябват.
— И казваш, че между тях имало и една жена?
— Една, милорд.
— Отлично. Мъжете не ми вършат повече работа. Нека екзекуторът ги ликвидира както намери за добре. Доведете ми жената. Ще ми трябват перо и мастило — погрижете се да го приготвят от някакви горски плодове, или както там го правят елфите. Ще имам нужда също и от свитък по техен образец.