Не минаваше и ден, без да пожелае да види отново сина си. По цели нощи стоеше будна и кроеше планове за проникване в Силваност, където животът й щеше да бъде изложен на немислими рискове и от страна на Мрачните рицари, и от тази на собствения й народ. Познаваше града и палата добре, понеже там бе родният й дом. Нощем плановете й изглеждаха разумни и тя се заричаше да ги осъществи още на другия ден. Ала щом на сутринта изложеше всичко пред Самар, генералът безпогрешно намираше всеки пропуск и съвсем ясно й посочваше до една опасностите, които я грозят. Винаги печелеше спора, не защото Алхана чувстваше страх за живота си, но понеже се боеше действията й да не навредят на Силваношей. От кирата редовно я уведомяваха какво се случва в столицата. Така тя наблюдаваше, чакаше и агонизираше, и заедно с всички останали елфи се разкъсваше от предположения какво ли са намислили Мрачните рицари.
На всички тях — на кирата, на Алхана и на Самар — им се струваше възможно народът на Силванести още веднъж да е попаднал под зловредното влияние на сън, подобен на прекарания по време на Войната на Копието. С тази разлика, че сега сънят се случваше наяве и единственият начин да се пребориш с него бе да се изправиш срещу онези, които го сънуваха. Не им оставаше нищо друго, освен да се подготвят за деня, когато сънят ще свърши, а сънуващият ще се събуди в кошмарната реалност.
Генерал Дога и неговите войници лагеруваха извън Силваност. Мина и рицарите й се бяха преместили в Кулата на звездите, присвоявайки си едно от крилата на голямата сграда, някога принадлежало на покойния генерал-губернатор Конал. Всички елфи знаеха, че кралят им е влюбен в Мина. Историята за чудодейното възвръщане от смъртта на Силваношей отдавна вече беше превърната в песен, която се пееше от младежите навред из страната.
Никога дотогава елфите не бяха приемали тъй спокойно възможността за брак на някой от техните с жена или мъж от расата на човеците. Самата Алхана Звезден бриз бе обявена за мрачен елф, само защото се бе омъжила за „външен“, за един квалинести. И все пак, онези, които бяха горе-долу на една и съща възраст със Силваношей, по някакъв начин бяха започнали да изпитват обожание към Мина. Водачката не можеше да излезе на улицата, без моментално да бъде наобиколена от желаещи да я видят или докоснат. Палатът беше обкръжен денонощно от младежи, чието единствено желание бе да я зърнат поне за миг. Всички бяха страшно поласкани, че тя обича техния крал и уверено очакваха всеки момент сватбата да бъде обявена.
Силваношей също разчиташе на това. Мечтаеше как Мина влиза в двореца и бива въведена в тронната зала, където той я очаква в цялото си кралско великолепие. В тези мечти тя се хвърляше с радост и обожание в ръцете му. Но от последната им среща бяха минали цели пет дни. До този момент тя дори не бе поискала да се срещне с него. Веднага щом пристигна, Мина се насочи право към покоите си и оттогава не ги беше напускала.
Пет дни, в които нито говори, нито се среща с нея. Измисляше й всевъзможни оправдания: Вероятно тя просто се боеше да дойде при него, страхуваше се, че войниците й няма да я разберат. Може би тъкмо същата нощ се канеше да го посети, да заяви любовта си и да го закълне да пази връзката им в тайна. Силваношей прекарваше нощите си в будуване, но тя отново не идваше, а мечтите му започваха да изсъхват като букета от рози и теменуги, които лично бе набрал от градината за нея.
Пред Кулата на звездите младите елфи скандираха името на Мина. Думата, която само преди няколко дни галеше ушите му, сега го пронизваше отново и отново. Изправен пред прозореца и вслушан в отекващата горчива празнина в сърцето си, Силван най-после взе решение.
— Отивам при нея — каза той.
— Братовчеде… — започна Кайрин.
— Не! — пресече отведнъж укорите, които знаеше, че ще последват. — Достатъчно дълго се вслушвах в теб и тези глупаци, които наричат себе си съветници! „Тя трябва да дойде при вас“, казвахте. „Ще бъде под достойнството ви да отидете лично, Ваше величество.“ „Вие сте този, който й оказва честта.“ „Поставяте се в неизгодна ситуация.“ Е, грешите. Всички до един. Премислих всичко. Мисля, че разбирам къде е проблемът. Мина иска да дойде при мен, но офицерите й не позволяват. Онзи огромен, мускулест минотавър и останалите. Може даже да я държат затворена против волята й.