Кралската покана беше представена на Мина и тя я прие от свое и от името на офицерите си. Министърът едва не припадна от ужас. Елфите не бяха имали каквото и да е намерение да канят офицерите на Мрачните рицари на Нерака. Поне доколкото и най-възрастният сред народа на Силванести си спомняше, елфите никога не бяха споделяли вечерята си с някой от расата на човеците. Мина беше друго нещо. Вече я считаха за една от тях. Сред последователите й се ширеше мълвата, че даже имала елфическа кръв (фактът, че беше командир в армията на Мрачните рицари на Нерака, доста удобно се изплъзваше от умовете им). Самата Мина поддържаше този слух, като никога не се появяваше на публично място в черните дрехи на Ордена. Вместо това се обличаше в сребристобяло.
Някъде по това време възникна спор. Помощникът на министъра по протокола настояваше, че по време на Войната на Копието, когато дъщерята на Лорак — а това беше Алхана Звезден бриз, но тъй като я считаха за мрачен елф, името й не можеше да бъде произнасяно — се бе завърнала в Силваност, с нея бяха пристигнали и неколцина човеци. Не бяха останали никакви писмени сведения относно факта дали тя се е хранила с тях, ала се налагаше предположението, че се е случило. По този начин разполагаха с прецедент. Министърът по протокола възразяваше, че дори и да е имало такъв случай, то той е бил неизбежен по силата на злощастните времена, в които е възникнал, тоест храненето е било неофициално, а оттам можеше да се приеме и за несъстояло се.
Колкото до идеята за присъствието на минотавъра, тя бе просто изключена.
Министърът объркано намекна на Мина, че е напълно възможно офицерите й да се отегчат от задължителните церемонии и че вероятно ще им се сторят твърде дълги и еднообразни, след като никой от тях не говореше елфически. Нямаше да харесат храната, нито виното. Министърът изрази увереност, че ще им бъде далеч по-приятно да се хранят според обичая си — вън от стените на Силваност и в собствения си лагер. Негово величество с удоволствие щеше да се съгласи да им изпрати храна и вино, и така нататък.
— Офицерите ми ще дойдат с мен — отвърна му тя. — В противен случай няма да дойда.
Само при мисълта, че ще му се наложи да съобщи лично за отговора й на Негово величество, министърът реши, че храненето в компанията на човеци едва ли ще бъде чак толкова травмиращо. Генерал Дога, капитан Самювал, минотавърът Галдар и рицарите на Мина щяха да присъстват. Министърът по протокола можеше единствено да се надява, че минотавърът няма да сърба супата си прекалено шумно. Негово величество беше в прекрасно настроение. Веселието му се отразяваше на прислугата. Силваношей беше любимец на слугите. Бледността му напоследък се забелязваше от всички и предизвикваше големи тревоги, така че промяната в него бе добре дошла. Ако едно празненство можеше да го откъсне от потиснатостта, то тогава от тях се искаше да подготвят най-пищния пир, виждан някога в Силванести.
Кайрин далеч не беше толкова доволен, колкото останалите. Единствен той забелязваше, че във веселието на младия крал има нотка на истеричност и че розовината по бузите му няма нищо общо с възвръщащото се здраве, а изглежда по-скоро като прогорена в бледата му кожа. Нямаше как обаче да разговаря на четири очи с него, тъй като Силваношей бе напълно погълнат от подготовката около голямото събитие — наглеждаше всички и всичко, за да бъде сигурен, че няма да има неприятни изненади и дори лично се бе нагърбил с избора на цветята за украса по масите. Освен това твърдеше, че няма време за разговори.
— Ще видиш, братовчеде — каза Силваношей, като само за миг поспря лудешкото си суетене, сграбчи ръката на Кайрин и я стисна силно. — Тя ме обича. Ще видиш.
Кайрин можеше само да стигне до заключението, че по някакъв начин Мина се е свързала с краля и му е разкрила любовта си. Това беше единственото разумно обяснение за рязката промяна в настроението на Силван, макар колкото повече да премисляше казаното от нея по-рано, толкова по-трудно му се струваше да повярва, че подобни жестоки думи могат да бъдат просто умела преструвка. Все пак Мина беше човек, а на елфите не им е съдено да разберат напълно поведението на човеците.
Кралските угощения на елфите винаги се провеждаха на открито и в полунощ, под светлината на звездите. В старите дни, преди Войната на Копието, преди пристигането на Циан Кръволок и връхлитането на съня, в градината на кулата щяха да подредят редици и редици от маси, за да могат да се поберат всички членове на Дома на Краля. Мнозина благородници бяха намерили смъртта си в борбата срещу кошмарите. Още повече бяха измрели от пагубната болест, причинена от щита. Някои от оцелелите пък бяха отказали поканата — ужасна обида в лицето на краля. Или по-скоро щеше да бъде такава, ако Силваношей бе обърнал някакво внимание на отказа им, като единственият му отговор беше, че старите глупаци на никого няма да липсват. В крайна сметка сложиха само две дълги маси. По-възрастните елфи от Дома на Прислужника, които още пазеха в спомените отминалата слава на Силванести, плачеха, докато полираха деликатните сребърни прибори и подреждаха чупливия, по-тънък от черупка на яйце порцелан по фините като паяжина дантелени покривки на масите.