Не виждаше нищо друго. Единствено Мина. Кайрин седеше точно срещу Силван и на няколко пъти се опита да го заговори, ала младият крал дори не го забелязваше. Той не пиеше вино, а изпиваше с очи Мина. Не се хранеше с плодове или сладки. Поглъщаше нея. Не бледата луна огряваше нощта, а тя. В сравнение с гласа й музиката звучеше грубо и недодялано. Кехлибарените й очи го поглъщаха. В този момент цялото му същество се къпеше в златисто вцепенение от щастие. Присъствието й му действаше опияняващо като вино от мед. В това пиянство Силваношей не би могъл да постави под въпрос каквото и да е. Самата Мина говореше оживено с околните и ги очароваше със свободния си елфически, с разказите за Единия Бог и чудесата, които богът твореше. Рядко казваше по някоя дума на младежа, ала погледът й неизменно го следеше и не топлота и любов имаше в него, а студенина и очакване.
Последното лесно можеше да смути Силван, ала му беше достатъчно само да посегне и докосне кутийката до сърцето си, за да забрави за всичко останало.
Момински свян, повтаряше си непрекъснато и се взираше в нея, додето тя говореше за този неин Един Бог, горд, че жената, която обича, се държи като равна с най-просветените сред елфите, подобно на неговия братовчед Кайрин.
— Простете ми, че ще попитам нещо за този Един Бог, Мина — обади се почтително Кайрин.
— Не само ви прощавам — отвърна тя с лека усмивка, — но ви подканям да го сторите. Не се страхувам от въпроси, макар някои да се боят от отговорите.
— Вие сте офицер от Ордена на Мрачните рицари на Такхизис…
— Нерака — поправи го Мина. — Ние сме Мрачните рицари на Нерака.
— Както разбрах, Орденът е внесъл тази промяна след заминаването на Царицата…
— По същото време, когато е изчезнал и богът на елфите Паладин.
— Вярно — кимна мрачно Кайрин. — Макар обстоятелствата около заминаването на двамата да се различават. Все пак това не е от значение за въпроса, който искам да задам. В кратката си история Мрачните рицари винаги са считали елфите за своя най-зъл враг. И никога не са крили, че в плановете им влиза да отърват света от елфите и да заграбят земите им.
— Кайрин — намеси се гневно Силваношей, — не мисля, че е уместно…
Мина положи ръка върху неговата. Докосването й го жегна като пламък — обгарящ и едновременно с това притъпяващ сетивата.
— Нека вашият братовчед говори, Ваше величество — каза тя. — Моля, сър, продължете.
— Ето защо не разбирам защо завладявате земите ни… — той замълча, гледайки я остро.
— … и ви оставихме живи? — довърши Мина.
— Не само това — каза Кайрин, — но освен всичко друго лекувате болните ни в името на Единия Бог. Какво го е грижа този бог — богът на нашите врагове — за нас, елфите?
Мина се облегна назад. Издигна кристалната си чаша с вино и я завъртя така, че светлината на свещите сякаш се разгоря още по-силно във виното.
— Да кажем, че съм градоначалник. Зад стените на града има хиляди хора, които разчитат на моята защита. Да кажем, че в границите на този град има две могъщи фамилии, които се мразят и са в непрестанно съревнование. И дори са се заклели да се унищожат една друга. Враждата помежду им създава нестабилност в моя град. А сега си представете, че същият този град е изложен на опасност. Могъщи сили го заплашват и скоро ще превземат стените му. Какво се случва тогава? Ако двете фамилии продължат кавгата, градът със сигурност ще бъде превзет. Ала ако фамилиите се обединят и се споразумеят да се бият срещу враговете си рамо до рамо, бихме имали шанс да победим.
— А общият ни враг е… кой? Великаните? — попита Кайрин. — Чувал съм, че някога са били ваши съюзници, но след известно време са се обърнали срещу вас…
Мина клатеше глава.
— И великаните ще познаят Единия Бог. И те ще се присъединят към сражението. Бъдете по-прям, сър — усмихна се окуражително тя. — Вие, елфите, винаги сте тъй учтиви. Не бива да се страхувате, че ще нараните чувствата ми.
С нищо не можете да ме разгневите. Задайте въпроса, който таите в сърцето си.
— Много добре тогава — заяви братовчедът на краля. — Вие сте отговорна за скорошното разкритие на самоличността на дракона сред нас. Вие сте отговорна за неговата смърт. Вие ни накарахте да съзрем истината за щита и вие ни помогнахте да си възвърнем живота, който можехте да ни отнемете. Нещо за нещо, казват някои. Услуга за услуга. Какво очаквате от нас в замяна? Каква е цената, която трябва да платим?