Генералът си оставаше подозрителен. Войниците му постоянно бяха нащрек. Все още не бяха достигнали до Силваност. После пък заприиждаха невероятните сведения, че столицата е паднала под напора на една шепа войни. Че Мина е влязла през портите триумфално и че в момента се разполага като у дома си в Кулата на звездите. Освен това очаквала пристигането на Дога с нетърпение и отново го подканяла да побърза.
Чак когато генералът най-сетне пристъпи по улиците на града, без да срещне каквато и да е съпротива, той и войниците му най-сетне повярваха, че Мрачните рицари на Нерака наистина са покорили народа на Силванести. Така рицарите бяха постигнали нещо, с което дори армиите на Такхизис по време на Войната на Копието не можеха да се похвалят. Дога с нетърпение очакваше срещата си с Мина. В действителност продължаваше да изпитва съмнения, че тя наистина е жената, отговорна за всичко това. И предполагаше, че зад невероятния успех се крие някой по-възрастен и по-мъдър командващ офицер, използващ момичето като обикновен параван, за да бъдат войниците щастливи и доволни.
Генералът откри грешката си веднага щом двамата с Мина се срещнаха. Внимателният наблюдател бързо откриваше, че всички край нея изпълняват заповедите й безпрекословно и с готовност. И не само това — отнасяха се към нея с уважение, граничещо с преклонение. И най-тихата й дума беше заповед. Нарежданията й се изпълняваха на секундата и без допълнителни въпроси. Първоначално Дога просто възнамеряваше да поднесе почитанията си и толкова, ала след няколко минути в присъствието й откри, че е очарован и изпълнен с благоговение. След което на драго сърце се присъедини към редиците на обожателите й, понеже, щом надникна в очите с цвят на кехлибар, съзря там и собственото си мъничко отражение.
Същите тези очи сега бяха затворени, а топлият им огън бе потушен завинаги.
Галдар се наведе през масата:
— Отново ви повтарям, нещо се е объркало. — Той намръщено се облегна назад. Козината, покриваща лицето му, бе прорязана от две тъмни бразди. — Изглежда мъртва. Студена е. И не диша.
— Тя сама ни предупреди, че отровата има такъв ефект — намеси се раздразнено Самювал. Фактът, че изпитваше раздразнение, бе сигурен признак за нервността му.
— Говорете по-тихо — нареди им Дога.
— Никой няма да ни чуе в този невероятен шум — отвърна капитанът, говорейки за отсечените удари на брадвите.
— Няма значение. Най-добре да не поемаме излишни рискове. Единствени ние тримата знаем тайната на Мина и трябва да я пазим, както обещахме. Ако някой разбере, мълвата ще се разнесе като летен пожар и всичко ще се провали. Скръбта на войниците трябва да изглежда истинска.
— Може пък войниците да знаят по-добре — измърмори Галдар. — Може би те знаят истината, а ние сме се заблудили.
— Какво трябва да направим според теб, минотавре? — попита генералът. Веждите му бяха надвиснали заплашително над дебелия нос. — Ще се противопоставиш ли на заповедите й?
— Дори и да е… — Галдар замълча в нежелание да произнесе злокобната дума. — Дори и нещо да се е объркало — поправи се той, — заповедите, които ни даде, са последните й нареждания. Що се отнася до мен, аз ще им се подчиня.
— Аз също — кимна Дога.
— Няма да й се противопоставя — продължи минотавърът, като подбираше внимателно думите си. — Но признайте, че заповедите й се основаваха на едно предположение, което до този момент така и не се е потвърдило.
— Тя предсказа опит за покушение върху живота си — възрази Самювал. — Предсказа и че глупавият елф ще влезе в ролята на лапата на котката. И двете неща излязоха верни.
— Но не предсказа, че това ще стане с отровен пръстен — каза сурово Галдар. — Видя иглата. Видя, че беше пронизала кожата й.
Той започна да барабани с пръсти по масата и хвърли поглед изпод вежди на другарите си. Имаше нещо на ум, нещо не особено приятно, ако се съдеше по намръщеното му лице, но явно не бе сигурен дали да го сподели, или не.
— Хайде, Галдар — обади се най-сетне капитанът. — Изплюй камъчето.
— Добре тогава. — Минотавърът изгледа първо единия, а после и другия. — И двамата я чухте да казва, че дори мъртвите служат на Единия Бог.
Дога помести огромното си туловище в скърцащия стол. Самювал се заигра с восъка на изгасналата свещ. Никой не отговори.