До Келендрос Синия Дракон, Високоуважавания и прочие, и прочие.
Без съмнение, навярно сте чули, че великата зелена драконеса Берилинтранокс е предприела нападение срещу Цитаделата на светлината. Тъй като се боя, че е възможно да схванете погрешно това нахлуване в земи, близки до вашите територии, бързам да ви уверя, че Берилинтранокс действа изцяло по мое внушение. Мистиците от Цитаделата на светлината са били засечени в опит да откраднат магията на собствените ни мистици. С удоволствие щях да се обърна за помощ и към вас, о, Велики Келендрос, но съм наясно с грижите ви около струпването на Рицарите на Соламния в близост до град Солантъс. Тъй като не исках да ви тревожа излишно в това критично за вас време, помолих Берилинтранокс да се заеме с проблема.
Господар на Нощта,
Морам Таргон
Послепис: Наясно сте със струпването на соламнийски рицари при Солантъс, нали, Пресветли?
Последното беше най-лесно, така че не му отне почти никакво време за размисъл.
Наместник Медан,
Считайте това известие за пряка заповед да предадете управлението на столицата Квалиност, непокътната и неразрушена, на Нейна светлост Берилинтранокс. Нарежда ви се да арестувате всички членове от семейството на управляващите, в това число крал Гилтас и Кралицата майка Лорана, след което да ги предадете живи на Берилинтранокс, за да прави тя с тях каквото намери за добре. В замяна ще подчертаете пред драконесата, че искате всякакви палежи и унищожения да бъдат незабавно прекратени. Очаквам от вас да наблегнете пред Берилинтранокс, че макар тя, в нейното величие, да не се нуждае от пари, ние, презрените смъртни, за нещастие, имаме нужда от тях. Упълномощен сте да направите следното предложение: Всеки войник от расата на човеците в нейната армия ще бъда възнаграден със земя, включваща всички постройки в нейните очертания. Високопоставени офицери от расата на човеците в нейната армия без изключение ще получат хубави домове в Квалиност. Това трябва да обуздае желанието им да плячкосват и опожаряват. Веднага щом нещата се успокоят, лично ще се наема да изпратя заселници от расата на човеците, които да получат останалите земи на елфите.
Господар на Нощта,
Морам Таргон
Послепис 1: Предложението за получаване на земя не важи за гоблини, хобгоблини, минотаври или дракониди. За да бъдат овъзмездени последните, обещайте им съответната равностойност в стомана, която ще им бъда изплатена на по-късен етап. Вярвам, че ще се погрижите тези създания да бъдат в авангарда на армията и че сред редиците им ще има възможно най-големи загуби.
Послепис 2: Колкото до настоящите жители на Квалинести, напълно възможно е те да откажат да предадат доброволно собствеността върху земите си. След като с това свое действие те ще нарушат пряка заповед на Рицарите на Нерака, жителите на Квалинести ще нарушат закона, следователно могат да бъдат подведени под отговорност и да понесат смъртно наказание. Войниците ви имат разрешение да прилагат мярката намясто.
Веднага щом мастилото и по последното писмо изсъхна, Таргон подпечата всички и извика ординареца, за да ги разпрати. С настъпването на зората в небето се издигнаха четирима ездачи на сини дракони и поеха по своя път.
След като свърши и тази работа, водачът на Мрачните рицари за момент си поигра с мисълта най-сетне да си легне. Знаеше обаче, че едва ли ще успее да заспи, тревожен от призрака на счетоводната грешка. А и нямаше желание да разваля прекрасните си сънища, състоящи се предимно от добре оформени диаграми и спретнато попълнени колони. Упорито седна зад писалището и отново се захвана за работа. И както често се случва, щом човек за момент е изоставил задачата, върху която дълго време се е съсредоточавал безуспешно, откри грешката почти незабавно. Двайсет и седемте стоманени, четиринайсетте сребърни и петте медни монети най-после бяха осчетоводени. Таргон нанесе корекцията с прецизно драсване на перото.
Доволен от себе си, той затвори книгата, разчисти писалището и излезе, за да подремне, уверен, че още веднъж със света всичко беше наред.
2
Нападение срещу Цитаделата на светлината
Берил и нейните слуги кръжаха над Цитаделата на светлината. Драконовият страх се стоварваше върху обитателите на кристалните куполи и премазваше под себе си, като под огромна приливна вълна, всяка мисъл за отпор, превръщайки я в ужас и отчаяние. Черните сенки от крилете им бяха по-мрачни от най-мрачната нощ. Всеки, който попаднеше под някоя от тези сенки, усещаше как сърцето му се съсухря, а кръвта му изстива.