В този момент Таргон хвана под ръка генерал Дога.
— Нашата Мина беше отличен офицер — произнесе скръбно. — Но ето, че прокълнатите елфи я убиха. Не съм изненадан. Елфите действат по този начин. Спотайващи се, пълзящи по корем червеи. Твърде страхливи са, за да се изправят лице в лице с врага си и затова често прибягват до подобна тактика.
— Така е, милорд — съгласи се със стържещ глас генералът. — Убийството й беше дело на страхливец.
— За което и ще си платят — продължи Таргон. — Кълна се в главата си, че ще платят! Значи това е погребалната й клада?
Двамата с Дога вървяха съвсем бавно през бойното поле, уловени под ръка. Минотавърът и капитанът на стрелците ги следваха отблизо.
— Голяма е — обади се Господарят на Нощта. — Може би прекалено голяма, не мислиш ли? Тя беше отличен офицер, но все пак все още й предстоеше да извърви дълъг път. Тази клада — той махна към огромната купчина дървета — като нищо може да бъде взета за кладата на водача на Ордена. Например за моята собствена.
— Без всякакво съмнение, милорд — произнесе тихо Дога.
Основата на кладата беше оформена от шест огромни дънера. Войниците бяха омотали вериги около тях, след което с дружни усилия ги бяха изтеглили в центъра на бойното поле, за да ги напоят с всичко, което би могло да гори. Наоколо вонеше на масло, смола и алкохол, както и на прясно отрязана дървесина. Върху шестте дънера пък бяха натрупали още, но по-малки дървета, големи количества храсти и мъртви клони, събрани из гората наоколо. Така кладата бе нараснала до осем стъпки височина и десет стъпки дължина. В този момент използваха стълби, за да хвърлят отгоре върбови клонки, така че да образуват решетка. Върху образуваната платформа щяха да положат тялото на Мина.
— А къде е тялото? Бих искал да му отдам последната си почит — попита с напевен и натъжен глас Таргон.
Отведоха го при палатката, където лежеше Мина. Войниците на стража се отдръпнаха, за да му позволят да мине. Пътьом Господарят на Нощта прободе няколко от умовете им, ала мислите на тези мъже бяха твърде ясни, прекалено лесни за разчитане: загуба, печал, нажежен до бяло гняв, желание за отмъщение. Това го изпълни със задоволство. Подобни мисли лесно можеха да послужат на собствените му цели.
Той се взря към тялото и не почувства нищо друго, освен раздразнено учудване, че мъжкараната е успяла да си създаде толкова лоялни — някой дори би ги нарекъл фанатични последователи. Все пак публиката му изискваше своето представление, така че отдаде чест на трупа и произнесе няколко уместни думи. Вероятно мъжете не доловиха нужната искреност в тях, понеже никой от тях не го приветства по начина, по който очакваше и смяташе, че заслужава. Дори не му обърнаха голямо внимание. Те бяха войни на Мина и ако можеха да я последват в смъртта, щяха да го сторят с радост.
— А сега, Дога — каза Таргон, когато останаха насаме в командната палатка, — може ли да науча за обстоятелствата, довели до този трагичен инцидент? Доколкото разбрах, е била убита от краля на елфите. Какво направихте с него?
Генералът му предаде съвсем накратко събитията от нощта на убийството.
— Разпитахме младежа… името му е Силваношей. Прилича ми на хитрец. Преструва се на полудял от скръб. Изкусен актьор, милорд. Пръстенът му е бил даден от неговата майка, Алхана Звезден бриз. От нашите шпиони в домакинството му научихме, че наскоро тайно го е посетил елф на име Самар. Без всякакво съмнение двамата са замислили всичко предварително. Кралят се преструваше, че обича Мина. Тя го съжали и прие пръстена от ръката му. Пръстенът се оказа отровен, милорд. Умря почти мигновено… А колкото до младежа, той е окован. Галдар счупи челюстта му, така че не беше лесно да го разпитаме, но се справихме. — Дога се усмихна безжалостно. — Ваша светлост може би ще пожелае да го види?
— Може би. Обесен — съгласи се Таргон и развеселено се закиска на малката си шега. — Изтърбушен и разчленен. Не, не, нещастникът не ме интересува. Правете с него каквото поискате. Дайте го на хората си, ако ви се стори уместно. Писъците му ще им помогнат да преодолеят мъката.
— Да, милорд — Генерал Дога се изправи. — А сега трябва да се заема с приготовленията за погребението. Разрешете да се оттегля.
Таргон махна с ръка:
— Естествено. Уведомете ме, когато всичко стане готово. Ще произнеса реч. На мъжете ще им хареса, сигурен съм.
Дога отдаде чест и излезе навън, оставяйки Господаря на Нощта сам. Таргон прерови книжата на Мина, прочете личната й кореспонденция и запази някои от писмата, които уличаваха част от офицерите му в заговор срещу него. Прегледа картата на Соламния и поклати насмешливо глава. От доказателствата пред него можеше единствено да се заключи, че Мина е била предателка, опасна предателка и глупачка. Като се усмихваше гордо на собствената си гениалност и от успеха на своя план, той се настани в едно кресло и се приготви да дремне, колкото да се възстанови от тежкото пътуване.