Като се подсмихваше вътрешно, Таргон понечи да се изправи.
— Галдар — произнесе тя. — Мечът ти.
Галдар измъкна огромния си, закривен меч и го издигна. Задържа го така достатъчно дълго, за да позволи на мерзавеца напълно да осъзнае какво ще последва. Таргон изпищя като умиращ плъх, ала викът му бе пресечен от замахналия меч, който отдели главата от раменете му. Кръвта плисна по Мина. Главата на Господаря на Нощта се изтърколи в краката й и остана в отвратителната локва там, с лице надолу, в калта и пепелта.
— Да живее Мина! Господарката на Нощта! — извика генерал Дога.
— Да живее Мина! Господарката на Нощта! — подеха вика му войниците и гласовете им се издигнаха към небесата.
Елфите изумено наблюдаваха случилото се, потресени от бруталното убийство, въпреки че много добре знаеха, че е било заслужено. Хвалебственият им химн започна да заглъхва нестройно. Взираха се в нея и виждаха, че Мина дори не си прави труда да избърше кръвта, полепнала по нея.
— Какви са заповедите ти? — попита генералът и отдаде чест.
— Ти и хората ти ще останете тук, за да управлявате Силванести в името на Мрачните рицари на Нерака — отвърна тя. — Ще изпратите богати дарове на Повелителката Малистрикс заедно с почитанията ми. Това трябва да я успокои и поне временно да затвори очите й.
Дога подръпна брадата си.
— И откъде да намерим тези богати дарове, Мина?
Тя даде знак на капитан Самювал да освободи Тленен огън. Конят затанцува и се притисна в нея. Тя погали врата му с привързаност и започна да разкопчава дисагите зад седлото.
— Къде, мислиш, Дога? — попита. — В Кралската съкровищница на Кулата на звездите. В домовете на членовете на Дома на Краля, в складовете на търговците на елфите. Даже най-бедните сред тях — продължи и хвърли дисагите на земята — имат по някое семейно бижу, което пазят като очите си.
Генералът се изкиска.
— А какво да правим с елфите?
Мина хвърли поглед към обезглавения труп, проснат съвсем безцеремонно в основата на погребалната клада.
— Всички те обещаха да служат на Единия Бог, а сега Единият Бог има нужда от тях — отговори Мина. — Нека онези, които са се врекли в неговото име, да работят заедно с нас, за да наложим властта си над страната им.
— Едва ли ще го сторят — предупреди я мрачно минотавърът. — Не вярвам, че ще стигнат чак дотам в лоялността си.
— Ще се изненадаш, Галдар — каза тя. — Както и всички ние, елфите също търсеха нещо отвъд себе си, нещо, в което отново да повярват. Единият Бог им го даде, а сега мнозина ще му служат. Вярващите ще издигнат на Единия Бог храм в сърцето на Силваност. А елфическите жреци на Бога ще получат способността да лекуват в негово име, както и да извършват още много други чудеса… Все пак, Дога, Единият Бог ще изиска от тях да докажат верността си. Първи те ще трябва да ни предадат богатствата си и пак те ще събират богатствата на непокорните. От верните на Единия Бог ще очакваме да ни разкриват всички врагове на Бога, дори тези врагове да са техните собствени съпрузи, любовници, родители или деца. Ще поискаш всичко това от тях, а истински вярващите ще направят саможертвата си. Ако не пожелаят да го сторят, могат да служат на Единия Бог както живи, така и мъртви.
— Разбирам — каза Дога.
Мина коленичи, за да разкопчае коланите на седлото, които минаваха през корема на Тленен огън. Рицарите й веднага биха скочили, за да го направят вместо нея, но всеки път, щом го приближаха, конят оголваше зъби и им хвърляше зорък и изпълнен с подозрение поглед.
— Оставям теб начело, Дога. Още днес ще отпътувам с хората под мое командване за Соламния. Трябва да бъдем там до два дни.
— Два дни! — запротестира Галдар. — Мина, Соламния е на другия край на континента! На хиляда мили през Новото море. Никой не е способен да…
Водачката се изправи и го погледна право в очите. Минотавърът преглътна шумно.
— Ако някой е способен на подобен подвиг — каза разкаяно, — то това си ти.
— Единият Бог, Галдар — поправи го тя. — Единият Бог.
Тя свали седлото от Тленен огън и го остави на земята. Махна и оглавника и го захвърли до седлото.
— Опаковайте ги с останалата част от нещата ми — нареди тя.
Обгърна с ръце врата на коня и започна да му говори тихо. Тленен огън слушаше напрегнато с наведена глава и наострени уши, за да не изпусне и най-тихо прошепнатата дума. Най-сетне животното кимна. Мина го целуна и погали с любов.