— Командире! Вижте! — посочи съгледвачът.
Скритите сред пеещата за смърт гора елфи изумено проследиха как момичето се изправи живо и здраво на върха на горящата клада. Човеците може би го считаха за чудо, ала елфите се отнасяха към чудесата със съмнение.
— А, знаех си, че сигурно има някакъв номер — заяви Самар.
А когато се появи странният мъртвешки дракон, елфите се спогледаха мрачно.
— Какво е това? — попита на висок глас Алхана. — Какво предвещава?
Самар нямаше отговор. За стотиците си години бе избродил Ансалон надлъж и нашир, но никога досега не беше срещал ужасяващо създание като това.
Елфите чуха как момичето обвинява Таргон и макар не всички да разбираха езика й, лесно можеха да предположат за какво говори по побелялото като платно лице на човека. Никой не коментира, нито се изненада, когато обезглавеното му тяло се търколи на земята. Подобно варварско поведение беше присъщо на човеците.
Докато над небето на Силванести се издигаше многоцветната дъга от дракони, песента на смъртта в гората около тях се усили и превърна в гробовен химн. Елфите се приведоха още повече сред дърветата и затрепериха от внезапно стоварилия се върху тях драконов страх. Притискаха се към мъртвите дървета и не можеха да мислят за нищо друго, освен за смъртта, виждаха само картината на собствената си гибел.
Драконите си заминаха, отнасяйки със себе си и странното момиче, а Мрачните рицари на Нерака се нахвърлиха върху насъбрания народ, дарявайки спасение с едната ръка и смърт с другата.
Сърцето на Алхана едва ли не кървеше, докато се вслушваше в писъците на първите паднали под гнева на човеците. От красивия Силваност вече започваше да се издига дим. И все пак тя протегна ръка, за да задържи Ролан от кирата, който вече се бе изправил на крака с измъкнато оръжие.
— Къде си мислиш, че отиваш? — попита със строг глас тя.
— Да ги спася — отвърна мрачно Ролан. — Да ги спася или да умра заедно с тях.
— Безразсъдство. Нима искаш да отдадеш живота си в замяна на нищо?
— Трябва да се намесим! — изкрещя елфът с посиняло от ярост лице. — Трябва да им помогнем!
— Само трийсет сме — напомни му Алхана. — Човеците ни превъзхождат значително. — Тя отново се загледа към града и посочи към бягащите силванести: — Ако народът се обърне и даде отпор, може и да имаме някакъв шанс, но… виждаш ли какво става? Погледни добре! Едни бягат панически. Други остават и пеят песни за новия лъжлив бог!
— Момичето не е никак глупаво — намеси се в подкрепа Самар. — С помощта на обикновени трикове и обещания е успяла да съблазни народа ви, както без съмнение е постъпила и с онова бедно влюбено момче там. Не можем да им помогнем с нищо. Не и в този момент, не и докато здравият разум не вземе връх. Но бихме могли да помогнем на него.
По бузите на Ролан се стичаха сълзи. Предсмъртният вик на всеки елф сякаш го шибваше като камшик. Стоеше нерешително, премигваше и наблюдаваше издигащите се от столицата стълбове дим. Алхана не плачеше. Вече не й бяха останали сълзи.
— Вижте! — посочи Кайрин. — Силваношей. Водят го нанякъде. Ако възнамеряваме да правим нещо, най-добре да се захващаме, преди да са го заключили в някой зандан в града.
Младият крал се намираше в сянката на кладата и изглеждаше толкова замаян, че едва ли вече разбираше какво става около него. Явно случващото се с елфите не го интересуваше, понеже не гледаше към тях. Не се движеше. Просто се взираше смаяно към мястото, където бе стояла Мина. Пазеха го четирима войници. Сега двама от тях го сграбчиха и повлякоха след себе си. Другите двама тръгнаха подире им с извадени мечове и бдителни очи.
Само четирима. Не рицари, а обикновени войници. Останалите се бяха отдалечили поне на миля, за да започнат грабежите. В лагера нямаше никой друг, освен четиримата войници и принца.
Самар се изправи. Нададе пронизителен писък, наподобяващ този на ястреба. Околните шубраци и сенки мигом оживяха от елфи. Той им даде знак да тръгнат напред. Алхана също се изправи, но за момент изостана назад, за да сложи ръка на рамото на Ролан:
— Прости ми, Ролан от кирата — каза тя. — Разбирам болката ти и я споделям. Говорих, без да мисля. Има нещо, което можем да сторим.