Алхана му обеща, че веднага след като стигнат до лагера, ковачът ще измайстори ключ и ще го освободят.
— Очаква ни пътуване по вода. Едва ли ще бъде чак толкова трудно, синко.
Силваношей просто сви рамене. Понасяше болката и неудобството, без да се оплаква. Загърна се в едно одеяло и като подрънкваше с веригите, легна на земята.
Алхана седна до него. Нощта бе необичайно тиха. Сякаш всички живи същества бяха затаили дъх от страх да не нарушат покоя й. Единствено реката продължаваше да говори. Бързото й течение преминаваше край тях и нашепваше печално за ужасите, към които се бе устремило, неспособно да спре своя бяг.
— Сигурно си изтощен, сине — каза също толкова приглушено Алхана. — Няма да ти отнемам от времето за сън. Просто исках да знаеш, че разбирам. Падна ти се да живееш в трудни времена. Случиха ти се неща, които с лекота биха съкрушили и най-силния и мъдър мъж, а си все още момче. Признавам, че със страх очаквах срещата ни днес, защото смятах, че ще те открия смазан от непоносимия товар. Боях се, че лъжите на човешката вещица са те оплели напълно в паяжината си. Фокусите й са впечатляващи, но не бива да те заблуждават. Тя е вещица и измамница и кара хората да виждат онова, което искат. Могъществото на боговете си отиде от света. И никъде не виждам доказателство, че отново се е завърнало.
Алхана замълча, за да позволи на Силваношей да й отговори. Младежът оставаше мълчалив. Очите му бяха изпълнени със светлината на звездите и се взираха в тъмнината.
— Зная, че сигурно сега тъжиш за случващото се в Силваност — продължи тя, разочарована от липсата на ответ. — Обещавам ти, както обещах и на Ролан от кирата, че ще се завърнем в апогея на силата си и ще прогоним мрака от онзи красив град. А ти отново ще бъдеш крал. Това е най-свидното ми желание. Куражът и издръжливостта ти през тази нощ доказаха, че си достоен да получиш свещеното доверие на народа и да понесеш големите отговорности.
По устните на Силван плъзна бледа усмивка.
— Значи се доказах пред теб, така ли, майко? И смяташ, че най-сетне си струва да ме натовариш с моето наследство?
— Не беше нужно да ми се доказваш в нищо, Силваношей — изрече тя, съжалила за думите си в мига, в който ги беше изрекла. Тя заекна, опита се да обясни: — Ако с нещо съм те накарала да смяташ така, то не е било нарочно. Обичам те, синко. Гордея се с теб. Сигурна съм, че странните и ужасни събития, случили се с теб напоследък, са те накарали да възмъжееш изведнъж, и то когато съвсем лесно си можел да бъдеш премазан от тях.
— Радвам се, че заслужих одобрението ти, майко — каза Силван.
Алхана почувства болка и обида от студеното му поведение. Не можеше да си го обясни, но след секунда размисъл го отдаде на факта, че беше ранен и навярно уморен. Очите му се взираха толкова напрегнато в нощното небе, че като нищо някой можеше да си представи как младежът брои всяка една яркобяла звезда там горе.
— Баща ми често разказваше една история, майко — обади се Силваношей, точно когато тя се канеше да се изправи. Принцът се обърна на една страна под съпровода на подрънкващите вериги — дисонантен и самотен звук в тъмната нощ. — История за една жена от расата на човеците… не мога да си спомня името й. Тя дошла при елфите от Квалинести в друго, също така изпълнено с мъка и опасност време, носейки жезъл със син кристал, като твърдяла, че е изпратена при тях от боговете. Сещаш ли се за коя история ти говоря, майко?
— Името й беше Златна Луна — каза Алхана. — Историята е истинска.
— Повярваха ли й елфите, когато им казваше, че носи дар от боговете?
— Не — отвърна разтревожено тя.
— Била е обявена за вещица и измамница от мнозина, а сред тях е бил и баща ми. И все пак е донесла дар от боговете, нали?
— Сине — започна Алхана, — има разлика…
— Много съм изморен, майко — каза Силваношей, придърпа одеялото над рамото си и се обърна с гръб към нея. — Нека почивката ти бъде благословена — прибави след секунда.
— Мирен сън, синко — отговори Алхана, като се приведе, за да го целуне по бузата. — На сутринта отново ще поговорим, но сега само ще ти напомня, че Мрачните рицари убиват елфи в името на този така наречен Един Бог.