Откъм принца не долетя никакъв друг звук, освен горчивото звънтене на оковите. Или се беше размърдал от неудобство, или се приготвяше да заспи. Нямаше как да отгатне, понеже не виждаше лицето му.
Преди сама да си легне, Алхана обиколи лагера, за да се увери, че всички постови са по местата си. След като се успокои, че елфите са нащрек, тя седна на брега на реката и се замисли с отчаяние и гняв за ужаса, вилнеещ тази нощ из Силваност.
Реката скърбеше и оплакваше съдбата на елфите заедно с нея, а сетне изведнъж й се стори, че дори различава някакви думи сред бълбукането на течението.
Реката напусна бреговете си. Мрачните води преляха, надигнаха се и я погълнаха.
Алхана се събуди стреснато, за да открие, че сутринта е настъпила. Слънцето се бе вдигнало високо над върховете на дърветата. Облаците бързо прелитаха през лицето му, закриваха го и отново му позволяваха да се появи, сякаш светилото й намигаше и се усмихваше на някаква тяхна взаимно споделена шега.
Разгневена от собствената си недисциплинираност и заради това, че си бе позволила да заспи, когато опасността ги дебнеше отвсякъде, тя скочи на крака. За нейно изумление откри, че явно не беше единствената заспала на пост. Постовите също дремеха прави, отпуснали брадички на гърдите си, със затворени очи и изпопадали на земята оръжия.
Самар лежеше до нея. Ръката му бе протегната, като че тъкмо се бе канил да й каже нещо. Сънят го беше надвил, без да е успял да отрони и дума.
— Самар! — повика тихо тя и го разтърси. — Самар! Нещо се е случило с нас.
Генералът се събуди моментално. Лицето му пламна от мисълта, че не е успял да изпълни задължението си. Той изкрещя гневна заповед, която тутакси разбуди всички елфи.
— Вината е моя — произнесе той с горчивина и раздразнение. — Цяло чудо е, че враговете ни не са се възползвали от удобната възможност да ни прережат гърлата! Възнамерявах да потеглим още с настъпването на зората. Чака ни дълго пътуване, а вече сме изгубили два ценни часа. Трябва да побъ…
— Самар! — Викът на Алхана прониза сърцето му. — Ела бързо! Синът ми!
Тя сочеше към празното одеяло и оковите, които така и не бяха успели да разсекат. В калта до одеялото се забелязваха следи от ботуши и конски копита.
— Отвели са го — каза изплашено тя. — Отвели са го през нощта!
Самар проследи отпечатъците от копита до реката, където изчезваха. В съзнанието му със стряскаща яснота изникна образът на червения кон, препускащ без ездач през гората.
— Никой не го е отвел, Кралице — каза той. — Но някой е дошъл да го вземе. И се боя, че е тръгнал с него доброволно.
Алхана се взря в нашарените със слънчеви зайчета води на реката — искряща и ярка на повърхността си, но мрачна, бурна и изпълнена с опасности в дълбокото. Потрепери при спомена за думите, които бе чула преди да заспи.
Спи сън всевечен, спи.
15
Затворниците, призраците, мъртвите и живите
Палин Маджере вече не бе затворник в Кулата на Върховното чародейство. И по-точно казано, едновременно беше и не беше. Не беше затворник, понеже не ограничаваха движението му само в едно помещение. Никой не го бе оковал и не го задържаше, в какъвто й да е смисъл. Имаше неограничената възможност да се разхожда из цялата Кула, но това бе всичко. Не можеше да я напусне. Само една врата в основата й можеше да позволи на човек да излезе навън и да се отдалечи, но пък върху й тегнеше заклинание. Беше залостена по магически начин.
Палин разполагаше със своя собствена стая с легло, но без стол или писалище. Стаята имаше врата, но нямаше прозорец, имаше огнище, но в него нямаше пламъци, така че вътре бе по-скоро усойно. В някогашното кухненско помещение на Кулата бяха оставени самуни хляб и глинени съдове, пълни със сушени плодове. Веднага му стана ясно, че никой не си е дал труда да пече този хляб, понеже беше създаден по магически начин — личеше си по това, че нямаше никакъв вкус и бе някак гъбест. Водата се съхраняваше в стомни, които неизменно оставаха пълни, но пък вкусът й бе възсолен и с неприятен дъх.
Палин нямаше никакво желание да я пие, ала след като не разполагаше с нищо друго, реши да я провери със заклинание, за да се увери, че не съдържа някаква отрова и чак тогава се реши да прокара с нея сухия хляб. Използва друго заклинание, за да запали и огън, но това също не направи обстановката по-весела отпреди.