— Погледни го от хубавата му страна — обади се Тас с типичната за кендерите влудяваща бодрост в гласа, — поне сега драконесата няма да спипа артефакта в лапите си.
— Не — съгласи се рязко Палин. — Лапите й ще спипат нас.
— А може би не — възрази кендерът, докато измъкваше една от частите изпод леглото. — След като Устройството за Пътуване във времето се разпадна напълно и магията му изчезна… — Той млъкна и се изправи. — Хей, мислиш ли, че магията му наистина е изчезнала?
Палин не отговори. Почти не му обръщаше внимание. Вече не виждаше никакъв път за бягство. Трепереше от страх, а отчаянието го прояждаше и не му позволяваше да мисли. Беше твърде изтощен, дори за да си въобрази, че може да остане жив, а и защо ли? Не знаеше защо, но именно мъртвите стояха в дъното на всичко това. Именно те изсмукваха магията от хората. Още веднъж потръпна при спомена за студените устни, притиснати към плътта му и гласовете, които крещяха, умоляваха, настояваха да получат силата. И ето, че я бяха получили… а Устройството за Пътуване във времето се бе превърнало в шепа разхвърляни по килима колелца, зъбчати механизми, лостчета и проблясващи скъпоценни камъни.
— Та както казвах, след като магията му е изчезнала — продължаваше да бърбори Тас, — Берил няма да може да ни открие, понеже магията вече не я води към нас.
Палин вдигна глава и се втренчи в кендера.
— Какво каза?
— Ами доста неща. Например, че драконът няма да получи артефакта, нито пък нас, понеже, ако магията е изчезнала…
— Може би имаш право — рече магьосникът.
— Наистина? — Тасълхоф беше просто изумен.
— Подай ми това — заповяда Палин, като посочи една от кесиите на кендера.
Той я грабна, забързано изсипа съдържанието й и започна да прибира в нея пръснатите части на устройството.
— Стражата сигурно вече е започнала да евакуира хората към хълмовете. Ще се смесим с тълпата. Не пипай! — Магьосникът перна Тас през пръстите, докато кендерът протягаше мъничка ръчичка към инкрустираната със скъпоценности лицева плочка на устройството. — Всички трябва да бъдат на едно място.
— Просто исках да си запазя нещо за спомен — сви рамене Тасълхоф и засмука почервенелите си кокалчета. — Нали разбираш, за да не забравям Карамон. Особено след като сега, така или иначе, няма да използвам артефакта, за да се върна обратно във времето.
Палин изпъшка. Разкривените му пръсти трепереха неудържимо и не успяваше да събере някои от най-малките части.
— А и никак не мога да разбера защо искаш тази вехтория толкова много — подметна Тас. — Съмнявам се, че ще успееш да го поправиш, че изобщо някой би могъл да го поправи. Изглежда доста счупено.
Магьосникът прониза кендера с един заплашителен поглед:
— Нали каза, че си решил да го използваш, за да се върнеш в миналото?
— Да, но тогава — рече Тасълхоф. — Преди нещата тук да станат така интересни. Като например това, че Златна Луна отплава с потопяемата лодка на гномчето, а после изведнъж ни нападнаха дракони. Без да споменаваме мъртвите хора — добави, сякаш току-що му беше хрумнало.
Напомнянето никак не се понрави на Палин. Той каза:
— Хайде, помогни ми поне малко. Излез в коридора и разбери какво става.
Тас се подчини и тръгна към вратата, като през цялото време говореше през рамо:
— Казах ти за мъртвите хора, нали? Точно когато артефактът се разпадна? Бяха навсякъде около теб, като пиявици.
— Виждаш ли ги сега? — попита магьосникът.
Тас се озърна.
— Не, нито един. Но това значи — отбеляза услужливо, че магията си е отишла, нали?
— Да. — Палин рязко стегна вървите на кесията, в която бе събрал частите на устройството. — Магията си е отишла.
Тас тъкмо протягаше ръка към бравата, когато вратата едва не се продъни от нечие почукване.
— Учителю Маджере! — повика един глас. — Вътре ли сте?
— Тук сме! — извика в отговор кендерът.
— Цитаделата е нападната от Берил и ято червени дракони — каза гласът. — Учителю, трябва да побързате!
Палин много добре знаеше, че ги атакуват. Точно в този момент едно от най-съкровените му желания бе да се махне оттук, и все пак оставаше коленичил върху килима и тревожно прокарваше изкривени пръсти през него, за да се увери, че не е пропуснал дори най-незначителната частица или дребно скъпоценно камъче.