— Чудя се какво ли търсят? — обади се Тас.
— Спасение — отвърна магьосникът.
Той метна на рамо торбата, съдържаща няколко самуна омагьосан хляб и мех с вода. Решително, за да няма време да обмисли добре решението си, той тръгна към входната врата.
— Къде отиваш? — попита кендерът.
— Навън — отговори Палин.
— Ще ме вземеш ли с теб?
— Разбира се.
Тас се загледа жадно към вратата, но остана в подножието на стълбището.
— Да не би да се връщаме обратно в Цитаделата, за да потърсим Устройството за Пътуване във времето? — попита той.
— Онова, което е останало от него ли? — попита с горчивина магьосникът. — Ако изобщо някои от частите му са останали здрави, в което се съмнявам, драконидите на Берил вече са ги събрали и са й ги предали.
— Това е добре — каза Тас, като въздъхна облекчено. Зае се да подрежда кесиите си за предстоящото пътешествие, така че без да иска пропусна изпълнения със сдържана заплаха поглед на Палин. — Е, добре, ще дойда с теб. Беше ми страшно интересно да посетя Кулата. Много се радвам, че наминахме, но с времето някак си ужасно се отегчих. Къде смяташ, че е Даламар? И защо ни доведе тук, а после изчезна?
— За да ми се надсмее със способностите си — каза магьосникът и се изправи срещу вратата. — Въобразява си, че с мен е свършено. Иска да ме пречупи, да ме принуди да пълзя пред него и да умолявам да ме освободи. Е, сега ще разбере, че в мрежата му не се е уловила някаква дребна рибка, а акула. Беше време, когато смятах, че той може и да ни бъде от полза, но вече не е така. Нямам намерение да бъда проста пионка в играта му на кас. — Той се втренчи изключително строго в кендера. — Нали не носиш никакви магически предмети в себе си? Нещо, което да си намерил в Кулата?
— Не, Палин. — Тас го погледна с разширени от усилието да изглежда искрен очи. — Не съм намирал нищо. Както казах, беше ми ужасно скучно.
Магьосникът настоя:
— Нищо, което си открил и например възнамеряваш по-късно да върнеш на Даламар? Нищо, паднало в кесиите ти, докато не си внимавал? Нищо, вдигнато, за да не се препъне някой невнимателен минувач?
— Е… — Кендерът се почеса по темето. — Може би…
— Много е важно, Тас — произнесе сериозно Палин. Той отново погледна през прозореца. — Виждаш ли онези мъртви там? Ако в нас има нещо магическо, ще се опитат да ни го отнемат. Сам виждаш, махнал съм всичките си пръстени и обицата, които Джена ми даде. Оставих в стаята и торбичките си с магически съставки. Просто за да бъдем сигурни, защо и ти не последваш примера ми? Даламар ще се погрижи добре за кесиите ти — добави забързано и убедително, понеже Тас тутакси се бе уловил за кесиите си и го гледаше ужасено.
— Да си оставя кесиите? — запротестира агонизиращо Тасълхоф. Със същия успех Палин можеше да го помоли да си остави главата или завързаната на опашка коса. — Ще се върнем ли за тях?
— Да — каза магьосникът. Лъжите, изречени в присъствието на кендер, не се броят за лъжи, а по-скоро за законна самозащита.
— Ами предполагам… в такъв случай… след като е толкова важно… — Той започна да сваля една по една кесиите си, като потупваше всяка нежно и любящо, след което ги прибра в един тъмен ъгъл под стълбите. — Дано никой не ги открадне.
— Не мисля, че ще им се случи нещо. Застани ей там при стълбището, Тас, за да не ми пречиш и не ме прекъсвай. Ще направя заклинание. Извикай, ако видиш някой да идва.
— Значи ще бъда в ариергарда? — Тас беше очарован. Мисълта за кесиите напълно го беше напуснала. — Никой досега не ме е назначавал в ариергарда! Даже и Танис.
— Да, ще бъдеш в… ъъ… ариергарда. Наблюдавай внимателно и не ме тревожи при никакви обстоятелства, независимо от това какво правя.
— Добре, Палин — обеща сериозно Тасълхоф и зае позиция. Почти веднага отново се върна при магьосника: — Извинявай, Палин, но след като сме самички в Кулата, за кого трябва да се оглеждам всъщност?
Магьосникът си наложи търпеливо мълчание, преди спокойно да отговори:
— Например, ако защитното заклинание на вратата има пазители, които се появяват в случай, че някой опита да го наруши, тогава си ти.
Тас шумно си пое дъх.
— Имаш предвид нещо като скелети или привидения, или вампири? О, колко хубаво… тоест, не съвсем — добави бързо, уловил гибелния поглед на Палин. — Ще си отварям очите на четири. Обещавам.