След като най-сетне реши, че няма да открие нищо повече, той се изправи. В същия момент в стаята влезе лейди Камила, водачът на Соламнийските рицари в Скелсий. Жената-рицар беше ветеран и разсъждаваше като такъв. В мислите й нямаше място за нищо друго — освен за спокойна и логична преценка на ситуацията. Нейно задължение беше да се изправи срещу драконите. Можеше да разчита, че войниците й в крепостта ще се погрижат за тази част поне на първо време. Също така беше длъжна да евакуира в безопасност и далеч от Цитаделата колкото може повече хора. Подобно на болшинството соламнийски рицари, лейди Камила също беше настроена подозрително към всички чародеи, така че сега се вгледа в Палин, все едно не изключваше възможността магьосникът по някакъв начин да е влязъл в съюз с драконите.
— Учителю Маджере, някой ми спомена, че все още сте тук. Знаете ли какво се случва навън?
Палин обърна очи към прозореца. Драконите продължаваха да кръжат над тях. Огромните сенки на крилете им се плъзгаха по равната, омазнена морска повърхност.
— Нямаше как да го пропусна — отвърна ледено. От своя страна той също не харесваше жената-рицар.
— Но какво чакате тогава? — поиска да узнае тя разгневено. — Нуждаем се от помощта ви! Смятах, че вече подготвяте магическите си съставки, за да се включите в отбраната срещу тези чудовища. Вместо това научих, че сте все още в стаята си. Не можех да повярвам, но ето, че ви заварвам тук… да си играете с някаква… дрънкулка!
Палин се зачуди как ли ще реагира лейди Камила, ако научи, че драконите ги нападат, защото търсят именно тази „дрънкулка“.
— Тъкмо излизахме — каза той и улови въодушевения кендер. — Хайде, Тас.
— Палин казва истината, лейди Камила — обясни Тасълхоф, забелязал скептичния й поглед. — Наистина се канехме да си тръгваме. Искахме да избягаме в Утеха, но магическото устройство, което щяхме да използваме, се счу…
— Достатъчно, Тас. — Магьосникът го изблъска през вратата.
— Да избягате! — повтори тя, разтреперана от гняв. — Смятали сте да избягате и да ни оставите тук да умрем? Не мога да повярвам, че е възможно да съществува подобно малодушие. Даже и в един магьосник.
Палин не изпускаше от ръце Тасълхоф и продължаваше да го бута по коридора към стълбите.
— Кендерът е прав, лейди Камила — отвърна язвително. — Наистина се канехме да избягаме. Нещо, което всеки разумен човек, било то магьосник или рицар, би направил в подобен момент. Но се оказа, че не можем. Така че оставаме заедно с всички вас. И ще потърсим защита сред хълмовете. Или ще намерим смъртта си, в зависимост от крайното решение на драконите. Мърдай, Тас! Не му е времето да дърдориш!
— Но вашата магия… — настоя отново лейди Камила.
Магьосникът се обърна към нея.
— Нямам никаква магия! — извика подивяло. — Срещу тези дракони съм по-беззащитен даже от кендера! Той поне е здрав и читав.
Двамата се втренчиха смразяващо един в друг. Бяха достигнали витото стълбище, което свързваше различните етажи на Лицея — стълбище, което някога бе препълнено с народ, а сега стоеше съвсем празно. Обитателите на Цитаделата отдавна се бяха присъединили към множеството, пъплещо към хълмовете с надеждата да намери там закрила от ноктите на драконите. Дори оттук можеше да види как бягат към вътрешността на острова. Ако в този момент летящите създания вземеха решение да се спуснат върху тях, касапницата беше неминуема. И все пак, драконите продължаваха да кръжат над тях, да наблюдават и да чакат.
Магьосникът много добре знаеше какво чакат драконите. Берил се опитваше да подуши магията на артефакта. Искаше да разбере кое от тези жалки същества носи в себе си онова, което тя желаеше повече от всичко. Ето защо все още не издаваше заповед на любимците си да убиват. Още не. Но проклет да беше, ако кажеше всичко това на жената-рицар. Сигурно лично би го предала в лапите на драконесата.
— Вярвам, че дългът ви зове на друго място, лейди Камила — каза той, като й обръщаше гръб. — Не се тревожете излишно за нас.
— Уверявам ви — отвърна хапливо тя. — Вече не изпитвам и най-малко безпокойство.
След което го изблъска от пътя си и затича надолу по стълбите с подрънкващ меч и тракаща броня.