— Няма кости, така ли? — попита Коуп.
Окуражени от намека, те отново се вгледаха в скалата, примижали заради първите слънчеви лъчи. Жабата посочи с ръка.
— Да не би да е онова ей там горе?
Коуп поклати глава.
— Не, това са обикновени кръгли речни камъни.
Мортън посочи.
— А там, близо до върха?
Коуп пак поклати глава.
— Твърде високо е. Търсете по-долу.
Джонсън също си опита късмета:
— Ей там?
Коуп се усмихна.
— Изсъхнали храсталаци. Изглежда, виждате всичко друго освен костите. Добре, сега погледнете към средата на скалата. Скалите с тази височина обикновено имат по средата пластове от периода креда — ако е по-ниска скала, ще е по-близо до горния край, но тук е по средата, точно под розовия пласт, ей там. Сега плъзнете поглед по ивицата до онази издатина. Онази облата там. Видяхте ли? Това са кости.
Вгледаха се и видяха — костите поемаха светлината различно от околния камък, цветът им беше един оттенък по-мек, ръбовете по-загладени от ръбестата скала. След като им ги показа, не беше трудно — откриха още едно място, после още едно по-нататък, после още и още.
„Дадохме си сметка — написа Джонсън, - че цялата скала е натъпкана с кости, които дотогава не бяхме в състояние да видим, а сега личаха като носа на физиономията ти. Както обаче казва професор Коуп, трябва да се научим да разпознаваме и носа си. „Нищо не е очевидно", така казва той".
Откриваха динозаври.
През 1876 науката беше приела съществуването на динозаврите съвсем наскоро. В началото на века никой не бе подозирал за съществуването на тези гигантски влечуги, макар че следите от тях били налице.
През юли 1806 г. Уилям Кларк от експедицията на Луис и Кларк проучва южния бряг на река Йелоустоун, в територията, която по-късно става Монтана, и открива фосил „симентиран [sic] в откоса на скалата“. Описва го като кост с дебелина девет сантиметра и дълга метър и решава, че е кост от риба, при все че най-вероятно е било кост от динозавър.
Още кости от динозаври са открити през 1818 и се смятало, че са останки от човешки същества. Стъпки от динозаври, открити в същия регион, са описани като следи от „гарван на Ной“.
Истинското значение на фосилите за първи път е признато в Англия.
През 1824 един ексцентричен английски свещеник на име Бъкланд описва „Megalosaurus, или големия вкаменен гущер от Стоунсфийлд“.
Бъкланд си представя вкаменялото същество дълго дванайсет метра и с „туловище като на слон, висок два метра“.
Забележителният гущер обаче бил сметнат за изолиран вид.
На следващата година Гидиън Мантъл, английски лекар, описва „Iguanodon, наскоро открито вкаменяло влечуго“. Описанието на Мантъл се базира най-вече на зъби, открити в английска кариера. Първоначално зъбите били изпратени на барон Кювие, най-големия зоолог на онова време, и той ги обявил за резци на носорог.
Недоволен от определението, Мантъл убедено заявил: „Открих зъби от неизвестен тревопасен вид“, и успял да покаже, че зъбите много напомнят зъби на игуана, вид американски гущер.
Барон Кювие признал грешката си и се питал: „Дали не става дума за ново животно, тревопасно влечуго… от друга ера?“. Скоро след това, бързо едно след друго, били открити още вкаменели влечуги:
Hylaeosaurus през 1832, Macrodontophion през 1834, Thecodontosaurus и Paleosaurus през 1836, Plateosaurus през 1837. С новото откритие идва и подозрението, че костите са представителни за цяла група влечуги, изчезнали от лицето на земята.
Най-накрая, през 1841, друг лекар и анатом, Ричард Оуен, предлага тази група да бъде назована Dinosauria, или „ужасяващи гущери“. През 1854 г. идеята се приема толкова широко, че в Кристалния дворец в Лондон са направени макети на динозаври в естествените им размери и те стават много популярни сред посетителите.
(Оуен, на когото е дадено рицарско звание от кралица Виктория, по-късно става ожесточен опонент на Дарвин и неговата теория за еволюцията.) Към 1870 центърът на търсенето на динозаври се премества от Европа в Северна Америка. След 1850 година става всепризнат факт, че в американския запад има много вкаменелости, но разриването на гигантските кости остава неизпълнимо до завършването на трансконтиненталната железница през 1869 година.
На следващата година Коуп и Марш започват ожесточеното си съперничество в откриването на фосили в този нов регион. Заемат се с работата си с безмилостната безскрупулност на Карнеги или Рокфелер.
Отчасти тази агресивност — нова за света на научните начинания — отразява ценностите на тяхното време. Отчасти е и признание на факта, че динозаврите вече не са така забулени в тайнственост. Коуп и Марш знаят точно с какво са се заели — да разкрият пълната номенклатура на огромен род изчезнали влечуги. Пишат история на науката.