И си дават сметка какви почести и слава ще получи онзи, който открие и опише най-много находки.
И двамата са погълнати от търсенето си. „Ловът на кости — пише Джонсън — носи някаква особена магия, не много различна от тази при търсенето на злато. Никога не знаеш какво ще откриеш, а потенциалните открития, които те очакват някъде там, подхранват търсенето“.
И наистина правеха открития. Докато студентите бяха на склона, Коуп седеше долу и скицираше, правеше записки, класифицираше. Настояваше да записват педантично всяка кост в близост до кои други е била открита.
Използваха лопати и кирки, за да разхлабят камъните, но после преминаваха към малки и достатъчно прости инструменти: чукче, длето, четка. Въпреки нетърпението си първо трябваше да усвоят доста техники — трябваше да се научат да избират между чуковете с широка глава, три размера, четири ширини длета за камък (внесени от Германия заради качествената стомана, както обясни Коуп), два размера стоманени шила за подпъхване между камъните и няколко размера четки с твърд косъм за почистване на прахта и парченцата камък.
— Изминахме твърде много път, за да не го правим както трябва — казваше Коуп. — Освен това фосилите не се предават лесно.
Не е въпросът просто да извадиш вкаменената кост от скалата, обясняваше им той. Важното е да проучиш положението на вкаменелостта, да почукваш внимателно и педантично и да удряш здравата с чука много рядко. За да доловиш размитата граница между скала и вкаменена кост, трябва да се научиш да различаваш нюансите в цветовете.
— Понякога помага само да се изплюеш отгоре — каза Коуп. — Влагата засилва контраста.
— Така ще умра от жажда доста бързо — промърмори Джордж Мортън.
— И не е достатъчно само да гледате това, което правите — продължи Коуп. — Трябва и да слушате. Да слушате звука от длетото, когато удря камъка.
Колкото по-висок е тонът, толкова по-твърд е камъкът.
Обясни им също и каква е правилната стойка при изваждането на фосили, според наклона на скалата. Работеха по корем, на колене, клекнали, понякога и прави.
Когато скатът беше особено стръмен, забиваха клинове и се осигуряваха с въжета. Трябваше да схванат как ъгълът на слънчевите лъчи разкрива не само повърхността на камъка, но също така дефектите и неочакваните дълбочини.
Джонсън си спомни колко трудно се бе научил да прави фотографии. Измъкването на фосили от хватката на скалите, без да ги повреди, беше много по-трудно.
Коуп им показа как да разполагат инструментите си в близост до ръката, с която ги ползват, за да работят възможно най-ефективно и без усилия, защото за ден всеки от тях сменяше чука и длетото с четката и обратно стотици пъти.
Левичарите държаха длетата вдясно, четките — вляво.
— Работата е по-уморителна, отколкото си мислите — каза им Коуп.
И наистина беше така.
— Пръстите ме болят, китките ме болят, раменете ме болят, а също коленете и стъпалата — каза Джордж Мортън след първите няколко дни.
— По-добре теб, отколкото мен — каза Черпака.
Когато костите стигаха долу до лагера, Коуп ги подреждаше върху тъмно вълнено одеяло за по-голям контраст и ги гледаше дълго, докато не преценеше как са били разположени една спрямо друга. Към края на юли обяви нов Hadrosaurus с патешка човка, седмица след това — летящо влечуго. После, през август, откриха Titanosaurus, и накрая зъби от Champsosaurus.
— Откриваме чудесни динозаври! — радваше се Коуп. — Чудесни, фантастични динозаври!
Работата беше изтощителна, убийствена, понякога опасна. Първо, мащабът на пейзажа, както навсякъде на Запад, беше измамен. Малка оголена скала можеше да се окаже висока сто-двеста метра и отвесна. Пълзенето по тези стръмни ронещи се повърхности, работата на голяма височина, пазенето на равновесие там горе беше ужасно уморително. Беше странен свят — често, докато работеха по огромните скални скатове, бяха толкова далече един от друг, че едва се виждаха, но поради тишината наоколо и извивките на скалите, които действаха като гигантски фунии, можеха да водят ясни разговори почти шепнешком въпреки непрекъснатото почукване на длетата и чукчетата по камъка.
В други моменти надвисналата тишина и усамотението ги потискаха. Особено след като индианците вдигнаха лагера си тишината стана почти осезаема.