Стърнбърг само поклати глава.
Лоша вода
Коуп избираше местата за лагеруване единствено според местоположението на фосилите и никаква друга причина. Една от трудностите при първия им лагер беше липсата на вода. Близкият Мечи поток беше лошо замърсен и престанаха да вземат вода от него след първата нощ, когато всички получиха диария и спазми. А навсякъде из околните пущинаци, както се изрази Стърнбърг, водата беше „като гъст разтвор слабително, магнезиев сулфат“.
Така че търсеха извори. Малкия вятър знаеше няколко; най-близкият беше на две мили от лагера. Тъй като Джонсън беше най-придирчив за водата, която използваше във фотографските си процеси, стана негова работа всеки ден да язди до извора и да пълни меховете.
Някой винаги го придружаваше. Не бяха имали проблеми с кроу, а сиуксите все още би трябвало да са далече на юг, но земите наоколо бяха индиански ловни полета и винаги можеха да се натъкнат на враждебни индианци.
Самотните ездачи винаги бяха изложени на риск.
Независимо от всичко за Джонсън това беше най-забавната част от деня. Язденето под огромния купол на небето сред ширналата се на всички страни прерия беше преживяване, което се доближаваше до мистиката.
Най-често с него яздеше Малкия вятър. Индианецът също обичаше да излиза от лагера, но по други причини. С дните откриваха все повече кости и индианецът все повече се страхуваше от гнева на Великия дух или, както понякога го наричаше, Навсякъде дух — духът, който съществува във всички неща на света и се намира навсякъде.
Обикновено стигаха до извора към три следобед, когато слънцето започваше да се спуска и светлината ставаше жълта. Пълнеха меховете, мятаха ги на конете, пиеха до насита от извора и поемаха по обратния път.
Един ден, когато стигнаха до извора, Малкия вятър направи знак на Джонсън да остане назад и заоглежда земята внимателно.
— Какво има? — попита Джонсън.
Малкия вятър пълзеше бързо около извора, с нос на сантиметри от земята. От време на време вдигаше стиска трева, подушваше я и я пускаше.
Това поведение винаги изпълваше Джонсън със смесица от удивление и раздразнение — удивление, че един индианец може да разчита следите по земята, както той чете книга, и раздразнение, че самият той не би могъл да се научи да го прави. Подозираше, че Малкия вятър си дава сметка за това и добавя театрален елемент в действията си.
— Какво е? — попита Джонсън, този път по-настойчиво.
— Коне — отговори Малкия вятър. — Два коня, два мъже. Тази сутрин.
— Индианци? — Думата прозвуча по-тревожно, отколкото му се искаше.
Малкия вятър поклати глава.
— Коне има подкови. Мъже има ботуши.
Не бяха виждали бели хора от близо месец, освен тези от групата. Нямаше причини наоколо да се въртят бели хора.
Джонсън се намръщи.
— Трапери?
— Какви трапери? — Малкия вятър махна с ръка към безкрайната прерия. — Няма какво лови.
— Ловци на бизони? — Все още имаше търговия с бизонски кожи, от които правеха дрехи за продан в градовете.
Малкия вятър поклати глава.
— Бизон ловци не ловува на земя на сиукси.
Истина беше. Нахлуването в земите на сиуксите в търсене на злато беше едно, но ловците на бизони никога не биха поели този риск.
— Кои са тогава?
— Същи мъже.
— Кои същи мъже?
— Същи мъже от Кучешки поток.
Джонсън слезе от коня.
— Онези, чийто лагер откри край Кучешкия поток? Откъде си сигурен?
Малкия вятър посочи калта.
— Този ботуш със спукана пета. Същ мъж.
— Проклет да съм — изпъшка Джонсън. — Следят ни.
— Да.
— Добре — каза Джонсън. — Да вземем водата и да кажем на Коуп. Може би той ще реши да предприеме нещо.
— Вода тук не добра — каза Малкия вятър и посочи конете, които стояха кротко край извора.
— Не разбирам — отвърна Джонсън.
— Коне не пие — обясни Малкия вятър.
Конете винаги пиеха от извора още с пристигането.
Правеха това преди всичко останало — оставяха животните да се напият с вода и едва след това пълнеха меховете.
Малкия вятър обаче беше прав — днес конете не пиеха.
— Проклет да съм! — изпъшка Джонсън.
— Вода не добра — каза Малкия вятър. Наведе се към извора и подуши. После бръкна във водата и измъкна голяма туфа бледозелена трева. Бръкна пак, извади още. И още.
Каза на Джонсън как се казва тревата и обясни, че ако човек пие такава вода, ще се разболее. Говореше бързо и Джонсън не разбра всичко, освен че тревата явно причинявала треска и повръщане и хората полудявали, ако преди това не умирали.