— Не бих го нарекъл добросъседски жест — каза Черпака.
— Така е…
— Направил си някои важни открития, професоре. Всеки учен би дал едната си ръка, за да каже, че са негови.
— Така е.
Последва нова продължителна пауза.
— Тук наистина сме далече от дома — каза Айзък след малко. — Ако нещо се случи с нас, кой ще разбере? Ако не се появим във форт Бентън, ще обвинят индианците, и толкова.
— Обвинят индианци — съгласи се Малкия вятър.
— Наистина.
— По-добре ние да направим нещо в тази връзка — каза Айзък.
— Прав си — каза Коуп накрая. Загледа се в лагерния огън. — Ще направим нещо. Утре ще ги поканим на вечеря.
Вечеря с Коуп и Марш
На следващия ден изоставиха търсенето на вкаменелости заради трескавата подготовка за Марш. Почистиха лагера, изпраха дрехите си, изкъпаха се. Стърнбърг застреля елен за вечеря и Черпака се зае да го пече.
Коуп се зае със своя собствена подготовка. Преглеждаше купчините кости, подбираше някои и ги оставяше настрана.
Джонсън попита дали може да помогне, но Коуп поклати глава.
— Тази работа е за специалист.
— Избираш находки, които да покажеш на Марш?
— Може и така да се каже. Създавам ново същество: Dinosaurus marshiensis vulgaris.
Към края на деня беше събрал от парчета приличен череп с два рогоподобни израстъка от челюстта, като извити бивни.
Айзък отбеляза, че прилича на глиган.
— Именно — каза Коуп въодушевено. — Праисторически глиган гигант. Подобен на прасе динозавър. Прасе за прасето!
— Хубаво е — съгласи се Стърнбърг, — но няма да мине, ако Марш се вгледа внимателно.
— Няма да е необходимо.
Коуп им нареди да вдигнат черепа, чиито парчета бяха съединени с оризова паста, и по негови инструкции го преместиха най-напред по-далече от огъня, после по-близо, после пак по-далече. Близо до едната страна, после до другата. Коуп стоеше край огъня, примижаваше, после отново ги караше да местят чудатото нещо.
— Като жена е, която си обзавежда къщата — изпъшка Черпака. — Ние само местим мебелите.
Когато Коуп заяви, че е доволен от положението на черепа, беше късен следобед. Всички се заеха да разчистват, а Малкия вятър беше пратен да покани другия лагер на вечеря.
Върна се само след няколко минути и каза, че трима ездачи вече приближават лагера им.
Коуп се засмя.
— Трябваше да предвидя, че ще се самопокани.
„Има нещо театрално при двамата професори — пише Стърнбърг, който е работил и за двамата, — макар и да се проявява по различен начин. Професор Марш беше мрачен и сериозен, говореше с дълбокомислени паузи, бавно, и някак си караше слушателя си да чака с нетърпение всяка следваща дума. Професор Коуп беше негова противоположност — думите му се лееха една след друга, като порой, движенията му бяха трескави и нервни, и привличаше вниманието като го прави колибрито — с брилянтна бързина, така че не искаш да пропуснеш нищичко. На тази среща — единствената тяхна среща лице в лице, на която съм присъствал — беше ясно, че не хранят никакви симпатии един към друг, колкото и да опитваха да прикрият този факт с ледената формалност на Изтока".
— На какво дължим честта, професор Марш? — попита Коуп, когато тримата мъже стигнаха до лагера им и слязоха от конете.
— Посещение на учтивост, професор Коуп. Оказахме се в района.
— Удивително, професор Марш, като вземем предвид колко голям е районът.
— Близките интереси, професор Коуп, следват близки пътища.
— Изненадан съм. Как така знаете, че сме тук?
— Не знаехме — отговори Марш. — Видяхме дима от огъня ви и дойдохме да проверим.
— Вниманието ви ме ласкае — каза Коуп. — Разбира се, ще останете за вечеря, нали?
— Не желаем да се натрапваме — каза Марш, погледът му шареше из лагера.
— Е, ние също не бихме искали да ви задържаме…
— Но щом настоявате, с радост ще останем за вечеря, професор Коуп. Приемаме поканата с благодарност.
Черпака извади някакъв приличен бърбън и докато пиеха, Марш не преставаше да оглежда лагера. Погледът му се спря на няколко вкаменелости и най-накрая на странния череп с бивни, оставен настрана. Очите му се разшириха.
— Виждам, че проявяваш интерес към… — започна Коуп.
— А, не, не…
— Вероятно експедицията ни ти се струва малка в сравнение с мащабите на твоето начинание.
— Експедицията ти е малка, но ефективна.
— Имахме щастието да направим едно-две значими открития.
— Не се съмнявам — каза Марш. Гаврътна нервно бърбъна и си избърса устата с ръка.