— Като колега към колега, професор Марш, мисля, че ще ти хареса скромният ни лагер.
Възбудата на Марш стана осезаема, но той каза:
— О, не, не искам да се натрапвам.
— Не мога ли да те изкуся?
— Не искам да ме обвиняват в непочтено поведение — отвърна Марш с усмивка.
— Като се замисля — каза Коуп, — както винаги, си прав. Да оставим разглеждането и да седнем да вечеряме.
За миг Марш го прониза с такъв убийствен поглед, изпълнен с омраза, че по гърба на Джонсън полазиха тръпки.
— Още уиски? — попита Коуп.
— Да, благодаря — отговори Марш и протегна чашата си.
Вечерята беше комедия на дипломацията. Марш припомни на Коуп подробности от предишната им дружба, започнала, разбира се, в Берлин, когато двамата били млади, а Гражданската война била в разгара си. Коуп побърза да добави свои собствени анекдоти, мили смешни случки, потвърждаващи спомените — двамата се надпреварваха да заявяват безрезервните си адмирации един към друг.
— Професор Коуп вероятно ви е разказвал как му намерих първата работа — каза Марш.
Всички мълчаха учтиво — все едно не са чули.
— Е, не беше съвсем първата — продължи Марш. — Професор Коуп беше напуснал поста си като професор по зоология в Харвард — при това доста неочаквано, доколкото си спомням — и през 1868 година искаше да замине на Запад. Нали така, професор Коуп?
— Да, професор Марш. Точно така.
— И аз го заведох във Вашингтон, за да се срещне с Фердинанд Хейдън, който планираше експедиция за геоложки проучвания. С Хейдън си допаднаха и професор Коуп се включи в експедицията като палеонтолог.
— Така беше.
— Макар че не замина с експедицията, струва ми се — каза Марш.
— Не заминах — съгласи се Коуп. — Дъщеричката ми, още бебе, се разболя, а и моето здраве не беше особено добро, така че работих във Филаделфия. Каталогизирах костите, които изпращаше експедицията.
— Притежаваш най-удивителния талант да стигаш до заключения за кости, без да си имал възможност да ги видиш на мястото, където са открити или да си ги изкопал сам.
Марш успя да превърне този комплимент в обида.
— Твоят талант в това отношение не е по-малък, професор Марш — отговори Коуп бързо. — Често си мечтая да разполагах, като теб, с достатъчно средства, за да мога да поддържам мрежа от търсачи на кости и вкаменелости като тази, която поддържаш ти. Трябва да е трудно да обработваш количествата, които ти изпращат в Ню Хейвън, и да пишеш научни доклади за всички тях съвсем сам.
— И ти имаш този проблем — каза Марш. — За мен е удивително, че си изостанал само година с докладите си. Вероятно често ти се налага да работиш набързо.
— Много бързо, да — съгласи се Коуп.
— Винаги си се справял умело — каза Марш и се впусна в спомени за няколкото седмици, които двамата бяха прекарали заедно в Хадънфийлд, Ню Джърси, в търсене на фосили. — Бяха прекрасни времена — добави той и разцъфна в усмивка.
— Разбира се, тогава бяхме по-млади и не знаехме това, което знаем сега.
— Но дори и така — каза Марш, — спомням си, че се налагаше да си блъскам главата с дни, когато намерим фосил, за да определя значението му, докато професор Коуп само го поглеждаше, щракваше с пръсти и му даваше име. Впечатляваща демонстрация на ерудиция… въпреки грешките понякога.
— Не помня грешки — възрази Коуп, — макар че в годините след това ти беше достатъчно добър, за да откриваш такива и да ми ги показваш.
— Науката е взискателна господарка и изисква истината повече от всичко.
— Аз лично смятам, че истината е страничен продукт на характера на човека. Честният ще разкрива истината с всеки свой дъх, а нечестният ще я изкривява по същия начин. Още уиски?
— Мисля да пийна вода — каза Марш. Джо Бенедикт, който седеше до него, го бутна. — Всъщност не. Нека да е уиски.
— Не искаш вода?
— Водата в лошите земи често не ми понася.
— Затова ние вземаме вода от един извор. Както и да е, професоре, говореше за честността?
— Не, струва ми се, че това беше твоята тема, професор Коуп.
По-късно Джонсън записа:
„С напредването на вечерта удивлението ни от срещата очи в очи на двамата гиганти в палеонтологията постепенно се стопи. Интересно беше да научим от колко време се познават и колко много си приличат биографиите им. И двамата бяха загубили майките си като деца и бяха отглеждани от строги бащи. И двамата бяха проявили интерес към фосилите от ранно детство — и бащите им се бяха противопоставили на този интерес. И двамата бяха трудни за издържане индивидуалисти — Марш, защото е отраснал във ферма на село, Коуп, защото е бил дете чудо и е водил анатомични записки, когато е бил на шест. И двамата са следвали успоредни кариери, които в крайна сметка са довели до срещата им в Европа, където са изучавали вкаменелостите на онзи континент. По онова време били добри приятели, а сега са непримирими врагове.